Втората '''Биткабитка при [[Кана]]''' (''Cannae'') се провеждасъстои през октомври [[1018]] г. на брега на река [[Офанто]] между [[Византийска империя|византийците]] под командването на [[Катепанат Италия (катепанат)|Катепанкатепана]] [[Василий БойоанесВойоанис]] (''Basilios Boioannes'') и [[Южна Италия|южноиталианскитеюжноиталийските]] въстаници с комадиркомандир [[МелусМелис от Бари|Мелис]] от [[Бари]], които искат да изгонят византийците от [[Южна Италия]].
Въстаниците са подкрепяни от [[Лангобарди|лангобардските]] князе на Южна Италия и от папа [[Бенедикт VIII]], който привлякъл и множество нормански наемни рицъририцари с командир [[Райнулф Дренгот]], които образуват голяма част от антивизантийската войска. Въстаниците първо са с успехи от 1017 г. През есента 1018 г. по-многобройната византийска войска ги побеждава напълно в кървополитнакръвополитна битка и византийската власт още веднъж е стабилизирана за две десетилетия. Също и [[Княжество Салерно|Салерно]] с княз [[Ваймар IV (Салерно)|Ваймар IV]] трябва временно да признае византийската власт. Взетите от въстаниците [[Нормани]], въпреки претърпяните загуби, остават в страната, вземат други преселници и основават самостоятелно господство, което през следващите десетилетия изгонва всички политически конкуренти (византийци, лангобардски князе, араби) от Южна Италия.
