Василий II Българоубиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малки допълнения |
|||
Ред 44:
[[Картинка:Byzantines driving the Arabs to flight.jpg|мини|250п|дясно|Сражение между византийци и араби<ref>Миниатюра от Мадридския препис на [[Скилица]]</ref>]]
Със самостоятелното управление на Василий II идва краят на тази експанзия. Зает в борбите с динатите, а по-късно със [[Самуил]], той повежда дефанзивна политика спрямо източните съседи на империята. Изключение прави кавказкият регион, където през 1000 година византийците завладяват грузинското княжество [[Тао (историческа област)|Тао]]. Областта, през която преминават важни търговски пътища, става [[ябълка на раздора]] с [[Иверия|грузинското царство]], оформило се няколко години по-късно с обединението на [[Абхазия]], [[Картли]] и [[Кахетия|Кахети]] под властта на [[Баграт III]]. Неговият син, [[Георгий I]], нахлува в Тао през 1016 г. и разбива местните византийски сили. След покоряването на България Василий II повежда лично [[Византийско-грузински войни|наказателна кампания, която продължава две години]] (1021-1022) и води до затвърждаване на византийските териториални придобивки и подчиняване на грузинския цар. По същото време Византия анексира арменското царство [[Васпураканско царство|Васпуракан]] (източно от езерото [[Ван (езеро)|Ван]]).<ref name="treadgold520">{{Харв|Treadgold|1997|loc=520-523, 527-530}}</ref><ref>{{cite book | last = Holmes | first = Catherine | year = 1999 | title = Basil II and the Government of Empire (976 - 1025). Dphil. | publisher = University of Oxford | url = http://ora.ox.ac.uk/objects/uuid:0c31a663-8f27-4a87-b056-441c4b662553 | accessdate = 18.04.2014}} Стр. 281-284</ref> Докато Василий воюва в Кавказ, военачалникът [[Никифор Ксифий]] в съучастие с фамилията Фока, вдига въстание (1021-2 г.) в централна Анатолия, което скоро бива потушено от местния управител. През 1023 г., след като завършва завладяването на Армения и Грузия императорът се завръща триумфално в столицата.
Най-голямата заплаха за източните граници на Византия по времето на Василий II произхожда от династията на [[Фатимиди]]те, която се установява в [[Египет]] малко преди възцаряването му и оспорва агресивно сюзеренитета му над [[Алепо (емирство)|Алепското емирство]] в Северна Сирия. Византийските войски претърпяват няколко сериозни удара, но с два похода през 995 и 999 г. императорът успява да защити тази буферна държавица. През 1001 г. е сключено примирие, което се задържа до края на управлението на Василий. Фатимидите успяват да окупират [[Алепо]] през 1016 г., но го губят няколко години по-късно вследствие от търговското ембарго, наложено от Византия, и въстанията, инспирирани от нейната дипломация.<ref name="treadgold520"/>
Ред 81:
== Византийска Италия при Василий II ==
Военните ангажименти в Близкия изток и на Балканите предопределят строго дефанзивната политика на Василий II в Италия. Трайна заплаха за богатите византийски владения в южната част на [[Апенинския полуостров]] - областите [[Апулия]], [[Лукания]] и [[Калабрия]] - са [[Свещена Римска империя|германските императори]]. За реализирането на своите политически и териториални претенции те използват освен собствените и военните сили на своите васали - лангобардските княжества [[Капуа]], [[Беневенто]] и [[Салерно]]. През 982 г. [[Отон II (Свещена Римска империя)|Отон II]] повежда лично войските и съюзниците си дълбоко във византийските земи. Нашествието е ликвидирано не от местните управители, а от други нашественици - [[Сицилия|сицилийските]] араби ([[сарацини]]), които разгромяват германците и лангобардите недалеч от [[Реджо ди Калабрия]]. Това събитие премахва задълго пряката германска заплаха, но арабските нападения продължават още десетилетия. Техен обект са повечето големи византийски градове в региона, някои от които са превзети и разорени. През 1003 г. арабите достигат и обсаждат близо пет месеца главния град на Византийска Италия - [[Бари]].<ref>{{cite book | last = Shepard | first = Jonathan | year = 2008 | title = The Cambridge History of the Byzantine Empire c. 500 - 1492 | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 978-0-521-83231-1}} Стр. 580-581</ref>
Търсейки съюзници, в 992 г. Василий II сключва съюз с [[Венецианска република|Венецианската република]] и отпуска търговски привилегии и митнически облекчения в полза на републиката. В замяна на това венецианския флот поема транспортирането на имперските войски по море и помага на ромеите да удържат Бари<ref>Gay, ''L’Italie méridionale et l’Empire byzantin'', p. 368-369.</ref>, подложен на арабската обсада до 1004 година. [[Дож]]ът на Венеция е натоварен и със защитата на византийските градове по крайбрежието на [[Далмация]] от пиратски нападения.
Въпреки тежките икономически последици от арабските нападения, Василий II изисква от потърпевшите значителни данъци. Постъпленията се използват за финансиране на българските войни на императора, а не за организирането на ефективна защита срещу непосредствения противник на италийския данъкоплатец. Данъчният гнет, наред със стремежа на местното търговско съсловие за повече самостоятелност, води до няколко бунта срещу византийската власт още през 80-те години на X век. Най-сериозно е [[въстание на Мелис|въстанието]] на [[Мелис от Бари|Мелис]] през 1009 г. Бунтовниците вземат властта в Бари и се съпротивляват повече от година, преди да бъдат сломени от византийските войски. Обратът в борбата срещу [[Самуил]] и наследниците му през 1014 г. позволява на Василий II да отдели по-големи човешки и материални ресурси за закрепване на властта си в Италия. Тази задача е постигната от способния управител [[Василий Войоанис]], който [[Битка при Кана (1018)|отразява]] нашествията на Мелис и [[нормани]]те през 1018 и на германския император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] през 1022 г. Тези успехи дават възможност за икономическото съвземане на италийския [[катепанат]] и подготвят условията за унищожаване на арабската база в [[Сицилия]]. Подготовката за похода оглавява самият император, но в разгара ѝ през декември 1025 г. Василий II се разболява и умира.<ref>{{Харв|Shepard|2008|loc=557-558, 570-571}}</ref><ref>Falkenhausen, Vera von. Between two Empires: Byzantine Italy in the Reign of Basil II, стр. 141-143, 147-151. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>
| |||