Разлика между версии на „Василий II Българоубиец“

редакция без резюме
(малки допълнения)
Военните ангажименти в Близкия изток и на Балканите предопределят строго дефанзивната политика на Василий II в Италия. Трайна заплаха за богатите византийски владения в южната част на [[Апенинския полуостров]] - областите [[Апулия]], [[Лукания]] и [[Калабрия]] - са [[Свещена Римска империя|германските императори]]. За реализирането на своите политически и териториални претенции те използват освен собствените и военните сили на своите васали - лангобардските княжества [[Капуа]], [[Беневенто]] и [[Салерно]]. През 982 г. [[Отон II (Свещена Римска империя)|Отон II]] повежда лично войските и съюзниците си дълбоко във византийските земи. Нашествието е ликвидирано не от местните управители, а от други нашественици - [[Сицилия|сицилийските]] араби ([[сарацини]]), които разгромяват германците и лангобардите недалеч от [[Реджо ди Калабрия]]. Това събитие премахва задълго пряката германска заплаха, но арабските нападения продължават още десетилетия. Техен обект са повечето големи византийски градове в региона, някои от които са превзети и разорени. През 1003 г. арабите достигат и обсаждат близо пет месеца главния град на Византийска Италия - [[Бари]].<ref>{{cite book | last = Shepard | first = Jonathan | year = 2008 | title = The Cambridge History of the Byzantine Empire c. 500 - 1492 | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 978-0-521-83231-1}} Стр. 580-581</ref>
 
Търсейки съюзници, в 992 г. Василий II сключва съюз с [[Венецианска република|Венецианската република]] и отпуска търговски привилегии и митнически облекчения в полза на републиката. В замяна на това венецианския флот поема транспортирането на имперските войски по море и помага на ромеите да удържат Бари<ref>Gay, ''L’Italie méridionale et l’Empire byzantin'', p. 368-369.</ref>, подложен на арабската обсада до 1004 година. [[Дож]]ът на Венеция е натоварен и съсс защитатаотговорността нада пази византийските градове по крайбрежието на [[Далмация]] от пиратски нападения.
 
Въпреки тежките икономически последици от арабските нападения, Василий II изисква значителни данъци от потърпевшитепострадалото значителниместно данъцинаселение. Постъпленията се използват за финансиране на българските войни на императора, а не за организирането на ефективна защита срещу непосредствения противник на италийския данъкоплатец. Данъчният гнет, наред със стремежа на местното търговско съсловие за повече самостоятелност, води до няколко бунта срещу византийската власт още през 80-те години на X век. Най-сериозно е [[въстание на Мелис|въстанието]] на [[Мелис от Бари|Мелис]] през 1009 г. Бунтовниците вземат властта в Бари и се съпротивляват повече от година, преди да бъдат сломени от византийските войски. Обратът в борбата срещу [[Самуил]] и наследниците му през 1014 г. позволява на Василий II да отдели по-големи човешки и материални ресурси за закрепване на властта си в Италия. Тази задача е постигната от способния управител [[Василий Войоанис]], който [[Битка при Кана (1018)|отразява]] нашествията на Мелис и [[нормани]]те през 1018 и на германския император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] през 1022 г. Тези успехи дават възможност за икономическото съвземане на италийския [[катепанат]] и подготвят условията за унищожаване на арабската база в [[Сицилия]]. Подготовката за похода оглавява самият император, но в разгара ѝ през декември 1025 г. Василий II се разболява и умира.<ref>{{Харв|Shepard|2008|loc=557-558, 570-571}}</ref><ref>Falkenhausen, Vera von. Between two Empires: Byzantine Italy in the Reign of Basil II, стр. 141-143, 147-151. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>
 
== Наследство ==
Анонимен потребител