Василий II Българоубиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Русия и Крим |
||
Ред 86:
Въпреки тежките икономически последици от арабските нападения, Василий II изисква значителни данъци от пострадалото местно население. Постъпленията се използват за финансиране на българските войни на императора, а не за организирането на ефективна защита срещу непосредствения противник на италийския данъкоплатец. Данъчният гнет, наред със стремежа на местното търговско съсловие за повече самостоятелност, води до няколко бунта срещу византийската власт още през 80-те години на X век. Най-сериозно е [[въстание на Мелис|въстанието]] на [[Мелис от Бари|Мелис]] през 1009 г. Бунтовниците вземат властта в Бари и се съпротивляват повече от година, преди да бъдат сломени от византийските войски. Обратът в борбата срещу [[Самуил]] и наследниците му през 1014 г. позволява на Василий II да отдели по-големи човешки и материални ресурси за закрепване на властта си в Италия. Тази задача е постигната от способния управител [[Василий Войоанис]], който [[Битка при Кана (1018)|отразява]] нашествията на Мелис и [[нормани]]те през 1018 и на германския император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] през 1022 г. Тези успехи дават възможност за икономическото съвземане на италийския [[катепанат]] и подготвят условията за унищожаване на арабската база в [[Сицилия]]. Подготовката за похода оглавява самият император, но в разгара ѝ през декември 1025 г. Василий II се разболява и умира.<ref>{{Харв|Shepard|2008|loc=557-558, 570-571}}</ref><ref>Falkenhausen, Vera von. Between two Empires: Byzantine Italy in the Reign of Basil II, стр. 141-143, 147-151. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>
== Отношения с Киевска Русия ==
Първоначално отношенията на Василий II с [[Киевска Русия|русите]] са враждебни. Възползвайки се от вътрешнополитическите затруднения на империята, през 987 г. киевският княз [[Владимир I|Владимир]] напада основния опорен пункт на византийската политика и търговия в северното Черноморие - [[Херсонес]]. След обсада, продължила повече от половин година, през пролетта на 988 г. градът пада в руски ръце, но Василий не прави опит да го отвоюва, а се обръща към Владимир за помощ срещу бунтовника Варда Фока, достигнал подстъпите на Константинопол.<ref>А. А. Роменский. [http://byzantina.files.wordpress.com/2013/04/20_romenskiy.pdf „Когда пал Херсонес?“ К вопросу о ключевом моменте в хронологии русско-византийских отношений конца X века], стр. 321-323, във: ‛Pωμαĩος: сборник статей к 60-летию проф. С. Б. Сорочана // Нартекс. Byzantina Ukrainensis. Том 2. Харьков, 2013. ISBN 978-966-372-490-4</ref>
Съгласно договора, сключен през същата година, руският княз връща Херсонес на византийците и изпраща 6 000 бойци, които допринасят решително за разгрома на Фока. В замяна Владимир получава за жена сестрата на Василий - Анна, и, вероятно, търговски и политически привилегии. В изпълнение на условието за женитбата Владимир покръства себе си и народа си, а в държавата му се установява византийска църковна йерархия, поставена от константинополския патриарх.<ref>Левченко, М. В. [http://vremennik.biz/opus/BB/07/53524 Взаимоотношения Византии и Руси при Владимире]. Византийский временник, т. 7 (1953), стр. 202-205, 210, 218-219</ref>
Русите играят основна роля във военните предприятия на Василий II до края на управлението му, включително и в походите в България, Сирия и Кавказ.<ref name="levch222">Левченко (1953), стр. 222-223</ref> С руска помощ през 1016 г. византийската флота потушава бунта на управителя на Боспор (днешен [[Керч]]) Георгий Цула и укрепва имперските позиции в [[Крим]]<ref>Степаненко, В. П. [http://elar.urfu.ru/handle/10995/2607 К истории Средневековой Таврики.] Античная древность и средние века, 1992, №26, стр. 125-129</ref>, а според алтернативна хипотеза с този поход са унищожени последните остатъци от [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]].<ref name="levch222"/>
== Наследство ==
[[Картинка:Byzantine Empire Themes 1025-en.svg|дясно|мини|400п|Граници на Византия към 1025 г.]]
Василий II оставя на наследниците си империя с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и почти 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия
Тъй като Василий ІІ няма потомство след смъртта му начело на империята застава неговия брат Константин VIII Порфирогенет. Отказът от брак и почти монашеският начин на живот, който Василий избира, допринасят за изчезването на Македонската династия и династическите борби, които заедно с нашествията на [[печенеги]]те и [[селджукски турци|селджукските турци]] водят до кризата на Византия през втората половина на XI век.<ref>Cheynet, Jean-Claude. Basil II and Asia Minor, стр. 108. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>
| |||