Разлика между версии на „Държавна дума“

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q715641)
No edit summary
}}
 
'''ДържванатаДържавната дума''' ({{lang-ru|Госуда́рственная Ду́ма <nowiki>или</nowiki> Госду́ма}}) е долната камара на [[Федерално събрание на Русия|Федералното събрание]] - парламента на [[Русия]].
 
Правният статут на Държавната дума е определен в Глава 5 от Конституцията на [[Руска федерация|Руската федерация]]. Състои от 450 [[депутат]]и, като за депутат може да бъде избран всеки гражданин на Руската федерация, навършил 21 год. и имащ право да участва в избори. Едно и също лице не може да бъде едновременно депутат в Държавната дума и в [[Съвет на Федерацията|Съвета на Федерацията]] съгласно чл. 97 от Конституцията на РФ.
 
Държавната дума се оглавява от председател и заместник-председатели, като всяка парламентарна фракция или група може да излъчи свой заместник-председател.
 
== История ==
Държавната дума е въведена през 1906 г. и е първият избран парламент на Русия. Първите два опита да стане активна, направени от [[Николай II (Русия)|цар Николай II]], са неефективни. Впоследствие всички Думи са разпуснати едва след няколко месеца. След избирателната реформа от 1907 г., третата Дума, избрана през Ноември 1907 г. е съставена основно от членове на високата класа, като радикалните влияния в Думата са почти изцяло премахнати. Създаването на руската Дума след [[Революция в Русия (1905)|революцията от 1905 г.]] е предвестник на значителни промени в Руската автократична система. Освен това руската Дума по-късно има важен ефект върху руската история, тъй като това е един от факторите, които допринасят в [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], която довежда до премахването на самодържавието в Русия.
 
На изборите през Декември 1993 г. про-Елцин настроените партии печелят 175 места в Държавната дума в сравнение с 125 места за левия блок. Балансът на силите пада върху шестдесет и четирите депутати на полу-фашистката [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либерал-демократическа партия на Русия]]. Само партии спечелили повече от пет процента от гласовете са включени в списъка с партийните места: осем преминават прага от 1993 г. В допълнение към тези осем партии, сбор от тридесет и пет депутати имат право да образуват регистрирана група, която да отразява регионални или секторни интереси. Бизнесът се управлява от управителен комитет, Съвета Дума, състоящ се от един човек от всяка партия или група. Най-важната задача е разделянето на позициите в двадесет и трите комисии на руската Дума, което е направено като част от власт-споделящата сделка.
 
В нито една от Думите, избрани през 1993, 1995, 1999 г. е имало възможност една партия да образува множество, така че камарата затъва във фракционни препирни и не успява да наложи ред в работата на своите комитети. През по-голямата част от ерата на Елцин, анти-Елцин лагера е достатъчно силен, за да блокира правителствените, законодателни инициативи, а про-Елцин лагера страда от липса на институционални връзки с изпълнителната власт. По-малко от половината приети законопроекти са възникнали като правителствени предложения. Елцин налага вето на двадесет процента от всички законопроекти през 1996-1999 г. и в половината случаи ветото не е преодоляно. Руската общественост създава силно неблагоприятен образ на руската Дума. В същото време Елцин продължава да провежда политиката си с указ - пример са приватизационните търгове и [[Първа чеченска война|нахлуването в Чечня през 1994 г.]] Всяка година от периода 1995-2001 г. руската Дума предварително отказва да одобри федералния бюджет, така че правителството продължава чрез запор.
 
Настъпва влошаване в отношенията Дума - Президент, тъй като Елцин уволнява министър-предстедателя Виктор Черномирдин през март 1998 г. Въпреки, че назначаването на наследника на Черномирдин, [[Сергей Кириенко|Сергей Кириенко]], също е източник на деление, подкрепата от страна на новия министър-предстедател за строги фискални мерки, съчетани с влошаващата се икономическа ситуация се оказва, че съживяват левия алианс. По времето на този период ръководството на комунистическата партия поддържа конфронтационна позиция по отношение на изпълнителната власт.
 
[[1998 Russian financial crisis|Финансовият крах от Август 1998 г.]]Финансовият крах от Август 1998 г. е сериозен политически удар за Елцин и подкопава успеха на много от олигарсите, които до този момент са важен стълб на подкрепа за президента. В началото на кризата Елцин е принуден да уволни министър-предстедателя Сегей Кириенко и неохотно приема Евгений Примаков като негов заместник. Примаков, бивш главен шпионин и външен министър, е приемлив кандидат за Думата. Това е може би най-високата точка на парламентарно влияние на целия пост-съветски период. През пролетта на 1999 г. Съвета на федерацията отказва да приеме уволнението на главния прокурор [[Yury Skuratov|Юрий Скуратов]], който е разследвал Борис Березовски, водещ олигарх и поддръжник на Елцин. През Май 1999 г. Елцин нанася удар като уволнява Примаков, който продължава да води анти-Елцин коалиция от регионални шефове,[[Fatherland – All Russia|движението Отечество — Вся Россия]].
 
През втората половина на 1990-те години руската Дума се превръща във важен форум за лобиране от страна на регионалните лидери и бизнесмени, които търсят данъчни облекчения и законодателни услуги. Работата на водещите комисии,като например тези за отбраната, външните работи или бюджет привлича вниманието на медиите и лобистка дейност.
 
В началото на 2000 г., след [[Russian legislative election, 1999|парламентарните избори през 1999 г.]] про-президентската [[Unity (Russian political party)|партия Единство]] партия Единство и [[Комунистическа партия на Руската федерация|Комунистическата партия на Руската федерация]] са основните водещи сили в Държавната Дума. Разочарован от липсата на сътрудничество между естествените коалиционни партньори в ранната Дума, Путин нарежда на Единство да преговаря за тайна сделка с комунистите. Сделката предвижда избирането на комунистическия лидер [[Gennadiy Seleznyov|Генадий Селезньов]] като говорител и разделението на председателството на комитета между двете страни и маргинализирането на [[Union of Right Forces|Съюза на десните сили]], Отечеството, [[Yabloko|Яблоко]] и руските региони, като се делят само пет позиции сред тях. В резултат на тази сделка комунистите запазват някакво влияние върху руската Дума.
 
Но през Април 2002 г. Единство прекратява сътрудничеството с комунистите и вече преименуваната партия, от Единство на [[Единна Русия|партия Единна Русия]], повежда с мнозинство в Съвета Дума. Свободни лидерски позиции са преразпределени към лоялни фракции(Отечество, Съюз на десните сили, Яблоко и Руските региони), увеличавайки техния достъп до ресурси и премахване на комунистическия капацитет за създаване на опозиция в рамките на Дума. Настъпва краят на царуването на Комунистическата партия на Руската федерация.
 
== Правомощия на Държавната дума ==
* повдигане на обвиненя срещу [[Президент на Русия|президента на Руската федерация]] за отстраняване от длъжност.
 
ДъжравнатаДържавната дума приема федералните закони с гласовете на мнозинството от депутатите, с изключение на случаите, в които по конституция е предвидено друго. Под приети федерални закони се имат предвид приетите от Държавната дума и одобрени от Съвета на федерацията закони. Федерален закон се подписва и обнародва от Президента на Руската федерация.
 
== Процедура ==
 
Постановленията на Държавната Дума се приемат с мнозинство от общия брой на депутатите от Държавната Дума, освен ако друга процедура не е предвидена в Конституцията. Всички законопроекти са одобрени първо от Държавната дума, след което се обсъждат и одобряват (или отхвърлят) от Съвета на федерацията.
 
Сравнително малко са публикуваните [[Recorded vote|поименни гласове]], които идентифицират вота на отделните депутати. Гласовете на физически лица се вписват само ако гласуването е отворено и се използва електронен метод. Въпреки, че не всички гласове са официално поименни, всеки път когато депутат гласува по електронен път, компютър регистрира индивидуалния депутатски глас.
 
== Председатели на Държавната дума ==
3

редакции