Василий II Българоубиец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 97:
== Наследство ==
[[Картинка:Byzantine Empire Themes 1025-en.svg|дясно|мини|400п|Граници на Византия към 1025 г.]]
Василий II оставя на наследниците си империя с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и почти 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=398-399}}</ref> [[Византийско владичество над българските земи|Византийското владичество]] над България, наложено от Василий II, се задържа до 1186 година. Жестокостта, проявена във войната със Самуил, му печели прозвището '''„Българоубиец“''' във византийската историография от XII век, а успехите му го превръщат в пример за гърците в борбите им за надмощие в [[Македония (област)|Македония]] през XIX и началото на XX век.<ref>Stephenson, Paul. The Legend of Basil the Bulgar-Slayer. Cambridge University Press, 2003. Стр. 8-9</ref> Варварставата на ромеите над българите при завладяването на държавата им мотивират и жестокости от тяхна страна през епохата на Второто Българско Царство. В противовес на прозвището, с която става известен Василий II, българският цар [[Калоян]] бива наречен ''„Ромеоубиец“''<ref>[http://www.promacedonia.org/en/bulgarien1943/zweite.html Kurt Haucke - Bulgarien: Land - Volk - Geschichte - Kultur - Wirtschaft, GAUVERLAG BAYREUTH, 1943]</ref>. Ромейските звества от периода и особено ослепените войски на цар Самуил са чест мотив в българското творчество.
 
Тъй като Василий ІІ няма потомство след смъртта му начело на империята застава неговия брат Константин VIII Порфирогенет. Отказът от брак и почти монашеският начин на живот, който Василий избира, допринасят за изчезването на Македонската династия и династическите борби, които заедно с нашествията на [[печенеги]]те и [[селджукски турци|селджукските турци]] водят до кризата на Византия през втората половина на XI век.<ref>Cheynet, Jean-Claude. Basil II and Asia Minor, стр. 108. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>