Василий II Българоубиец: Разлика между версии

Василий II оставя на наследниците си империя с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и почти 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=398-399}}</ref> [[Византийско владичество над българските земи|Византийското владичество]] над България, наложено от Василий II, се задържа до 1186 година. Жестокостта, проявена във войната със Самуил, му печели прозвището '''„Българоубиец“''' във византийската историография от XII век, а успехите му го превръщат в пример за гърците в борбите им за надмощие в [[Македония (област)|Македония]] през XIX и началото на XX век.<ref>Stephenson, Paul. The Legend of Basil the Bulgar-Slayer. Cambridge University Press, 2003. Стр. 8-9</ref> Варварставата на ромеите над българите при завладяването на държавата им мотивират и жестокости от тяхна страна през епохата на Второто Българско Царство. В противовес на прозвището, с която става известен Василий II, българският цар [[Калоян]] бива наречен ''„Ромеоубиец“''<ref>[http://www.promacedonia.org/en/bulgarien1943/zweite.html Kurt Haucke - Bulgarien: Land - Volk - Geschichte - Kultur - Wirtschaft, GAUVERLAG BAYREUTH, 1943]</ref>. Ромейските звества от периода и особено ослепените войски на цар Самуил са чест мотив в българското творчество.