Василий II Българоубиец: Разлика между версии

Първоначално отношенията на Василий II с [[Киевска Русия|русите]] са враждебни. Възползвайки се от вътрешнополитическите затруднения на империята, през 987 г. киевският княз [[Владимир I|Владимир]] напада основния опорен пункт на византийската политика и търговия в северното Черноморие - град [[Херсонес]]. Следи обсада,го продължилапревзема повечеслед отоколо половин година, през (пролетта на 988 г. градът пада в руски ръце, но). Василий не прави опит да го отвоюва, а се обръща към Владимир за военна помощ срещу бунтовника Варда Фока, достигнал подстъпите на Константинопол.<ref>А. А. Роменский. [http://byzantina.files.wordpress.com/2013/04/20_romenskiy.pdf „Когда пал Херсонес?“ К вопросу о ключевом моменте в хронологии русско-византийских отношений конца X века], стр. 321-323, във: ‛Pωμαĩος: сборник статей к 60-летию проф. С. Б. Сорочана // Нартекс. Byzantina Ukrainensis. Том 2. Харьков, 2013. ISBN 978-966-372-490-4</ref>

Съгласно договора, сключен през същата година, руският княз връща Херсонес на византийците и изпраща 6 000 бойци, които допринасят решително за разгрома на Фока. В замяна Владимир получава за жена сестрата на Василий - [[Анна Порфирогенита]], и, вероятно, търговски и политически привилегии. В изпълнение на условието за женитбата Владимир покръства себе си и народа си, а в държавата му се установява византийска църковна йерархия, поставена от константинополския патриарх.<ref>Левченко, М. В. [http://vremennik.biz/opus/BB/07/53524 Взаимоотношения Византии и Руси при Владимире]. Византийский временник, т. 7 (1953), стр. 202-205, 210, 218-219</ref>

Русите играят основна роля във военните предприятия на Василий II до края на управлението му, включително и в походите в България, Сирия и Кавказ.<ref name="levch222">Левченко (1953), стр. 222-223</ref> Елитната [[Варяги|варяжка]] гвардия (Tágma tōn Varángōn) остава част от императорската охрана чак до 14 век. С руска помощ през 1016 г. византийската флота потушава бунта на управителя на Боспор (днешен [[Керч]]) Георгий Цула и укрепва имперските позиции в [[Крим]]<ref>Степаненко, В. П. [http://elar.urfu.ru/handle/10995/2607 К истории Средневековой Таврики.] Античная древность и средние века, 1992, №26, стр. 125-129</ref>, а според алтернативна хипотеза с този поход са унищожени последните остатъци от [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]].<ref name="levch222"/>

Василий II оставя на наследниците си империя с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и почти 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=398-399}}</ref>

[[Византийско владичество над българските земи|Византийското владичество]] над България, наложено от Василий II, се задържа до 1186 година. Жестокостта, проявена във войната със Самуил, му печели прозвището '''„Българоубиец“''' във византийската историография от XII век, а успехите му го превръщат в пример за гърците в борбите им за надмощие в [[Македония (област)|Македония]] през XIX и началото на XX век.<ref>Stephenson, Paul. The Legend of Basil the Bulgar-Slayer. Cambridge University Press, 2003. Стр. 8-9</ref> Варварставата на ромеите над българите при завладяването на държавата им мотивират и жестокости от тяхна страна през епохата на Второто Българско Царство. В противовес на прозвището, с която става известен Василий II, българският цар [[Калоян]] бива наречен ''„Ромеоубиец“''<ref>[http://www.promacedonia.org/en/bulgarien1943/zweite.html Kurt Haucke - Bulgarien: Land - Volk - Geschichte - Kultur - Wirtschaft, GAUVERLAG BAYREUTH, 1943]</ref>. РомейскитеВ звествапо-късно отвреме периодаобразът на Българоубиеца се превръща в национална легенда и особенокатализатор ослепенитеза войски[[Шовинизъм|шовинистки]] нанагласи, царпредставян Самуилкато сагерой честот мотивгръцка встрана българскотои злодей от творчествобългарска.