Ланкастърска династия: Разлика между версии

{{История на Англия}}

 

 

Основател на рода Ланкастър се смята [[Джон Гонт]], херцог Ланкастър (1340-1399) - четвърти син на английския крал [[Едуард III]]. През 1399 година синът на Джон Гонт Хенри Болингбрук (1367-1413) сваля от трона своя братовчед [[Ричард II]] и става крал под името [[Хенри IV]], но запазва (както и неговия син и внук) титлата херцог Ланкастър. Негов наследник става синът му [[Хенри V]] (1387-1422), крал на Англия (1413-1422), който на свой ред е наследен от единствения си син [[Хенри VI]] (1421-1471). Хенри VI става крал едва на десет месечна възраст и вместо него управлявали чичовците му Джон, херцог Бедфорд и Хъмфри, херцог Глостър. Той е коронован (в хода на Стогодишната война) като крал на Франция. Хенри VI страдал от психическо разстройство. През 1461 той е свален от трона от другия младши клон на [[Плантагенет]]ите — [[йорк (династия)|Йорк]]. Но през 1470 г. в хода на Войната на розите той отново става крал за няколко месеца до април 1471 г., след което е затворен в [[Лондонска кула|Лондонската кула]] и убит. Малко преди това и единственият му син Уелският принц Едуард е убит в битката при Тюксбъри. Така че с убийството на Хенри VI династията Ланкастър приключва в мъжкото си поколение.