Георги Митов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
туберкулоза |
||
Ред 29:
== Биография и творчество ==
Георги Митов е роден на [[14 септември]] [[1875]] г. в [[Стара Загора]] като четвърти син в семейството на Стефан Хаджимитов. Детството му е свързано с чести боледувания и тежки спомени от [[опожаряването на Стара Загора]]. По-късните му години са белязани с
Следва италианският период в живота на Георги Митов. Заедно с Драган Данаилов се озовават във [[Флоренция]], откъдето с казанлъшкия художник [[Захари Желев]] и еленския Христо Берберов заминават за Торино. Там, в Академията, по това време преподават известните [[Джакомо Гросо]], [[Челестино Джилярди]] и [[Андрея Таверние]]. Дарбата му се откроява бързо, печели дипломи и награди, а през 1895-1896 г. е удостоен със сребърен медал. В този период създава едни от известните си маслени етюди на девойка с бисерна обеца, италианка, неаполитанец и др. Прекъсва заниманията си поради вестта за тежко заболяване на майка си и се връща в България.
[[File:Georgi Mitov 03.jpg|thumb|200px|ляво|Георги Митов, Лукреция Романа, 90-те г. на ХIХ век]]
В Казанлък, създава трите великолепни портрета на брат си Борис, на снаха си и майка си. В околностите на Казанлък и близкото с. Енина създава първите си пейзажи, открояващи се с непринуденост и простота, артистичност и тишина, като едновременно в тях личи наситена емоционалност. След три месеца отново се озовава в [[Торино]]. През 1897 г. и следващите няколко години навлиза все-по дълбоко в дебрите на психологическият портрет - създава цяла поредица от портрети на свои приятели, автопортрета си, както и няколко пейзажа и актове. Сред тях е и популярното голо тяло „[[Лукреция Романа]]“, с което бележи първите успехи на българското изкуство в този жанр. Завършва с отличие Академията и дели златен медал
В края на юни 1898 г. Георги Митов се завръща в [[България]] с разклатено здраве. Летните месеци прекарва в [[Казанлък]], а заради чистият въздух е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в [[Габрово]]. Тук въвежда нови елементи в обучението по изобразително изкуство - рисуването на гипсови антични модели. През пролетта на следващата година се появяват у него първите признаци на
Георги Митов умира съвсем млад на 20 август 1900 г., ненавършил 25 години. Той оставя сериозно наследство и днес е сочен като един от най-талантливите български художници, представител на един от най-известните в арт-средите в 19 и началото на 20 век родове - [[родът Митови]]. Брат му е Антон Митов - живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, завършил изящни изкуства във Флоренция,е бил професор по история на изкуствата и методика на рисуването. Той създава списание "Изкуство" през 1895 г., а през 1896 г. с [[Иван Мърквичка]] и [[Борис Шатц]] основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Отново А.Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали "[[Свети Александър Невски]]". Братът на Георги Митов, Антон, е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Днес картините му са в златния фонд на българското изкуство. Третият му брат - Борис Митов, също е живописец.
Ред 57:
* Марин Добрев , Художниците на Стара Загора, Ст. Загора 2007 г.<references group=" Източници Димитър Генчев „Без Митови няма арт-елит“ в-к Стандарт, петък, 9 август 2013 г. Бистра Рангелова, Национална художествена галерия, (Bulgaria) 2001 - Painting, Bulgarian - 223 pages Марин Добрев , Художниците на Стара Загора, Ст. Загора 2007 г." />
{{СОРТКАТ:Митов, Георги}}
[[Категория:Български художници]]
| |||