Ксенофобия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
за пренаписване с източници
Ред 6:
 
Концепцията за „чуждия“, „непознатия“, и основаната на нея ксенофобия съществуват практически в почти всяка култура в света.<ref>[[#Motyl-2001|Motyl (2001)]], стр. 593; [[#Wicker-2001|Wicker (2001)]], стр. 16649.</ref> При все това като понятие ксенофобията за пръв път се появява едва през 1901 г. в непревеждания на български роман на [[Анатол Франс]] „Мосю Бержере в Париж“, разказващ за [[делото Драйфус]]. Това дело става повод за надигането на забележителни [[антисемитски]] настроения във Франция и заедно с яростните форми на [[национализъм]] по това време обезпечава със социален и политически гръб широкото разпространение на ксенофобия. През 1906 г., когато Върховният касационен съд на Франция окончателно реабилитира Драйфус, думата ксенофобия за първи път е вписана във френски речник — ''Nouveau Larousse illustré''. В английски речници думата е включена години по-късно. Фразата „ксенофобски изблик“ пък се ползва, за да означи надигащия се антисемитизъм в [[Нацистка Германия]].<ref name="Wicker16649" />
 
== Същност ==
<!-- В научната фантастика например се има предвид страхът от извънземните неща.-->
 
При ксенофобията има два основни обекта на фобия. Първият е група от населението, съществуваща в едно общество, която не се смята за част от това общество. Често това са настоящи [[имигрант]]и, но ксенофобията може да бъде насочена също срещу група, която е съществувала от векове. Тази форма на ксенофобия може да предизвика или да благоприятства за враждебни и агресивни реакции като масово пропъждане на имигранти или в най-лошия случай – [[геноцид]].
 
Втората форма на ксенофобия е предимно културна, когато обект на фобията са културни елементи, които се смятат за чужди. Всички култури са предмет на външни влияния, но културната ксенофобия често е точно насочена, напр. чуждиците в матерния език. Тя рядко води до агресия срещу лица, но може да завърши с политически кампании за културно или езиково пречистване. Изолационизмът, основна ненавист към външните работи, не е точно описан като ксенофобия.
 
== Бележки ==