Разлика между версии на „Бронзова епоха“

м
Необходимо е текстът в първата част да се преработи от специалист. Само с оправяне на правописа и синтаксиса и не става.
м (Необходимо е текстът в първата част да се преработи от специалист. Само с оправяне на правописа и синтаксиса и не става.)
{{Обработка|форматиране}}
{{Човешка история и праистория}}
'''Бронзовата епоха''' ({{lang-en|Bronze Age}}) е период в историята на човечеството, определен на базата на археологически проучвания, характерезиращхарактеризиращ се с водещата роля на металните предмети произведени от [[бронз]], свързано с рудния добив и подобрената обработка на [[Мед (елемент)|медта]] и [[олово]]то и създаването на [[бронз]]ови сплави. Бронзовата епоха е втората, по-късна фаза на епохата на ранния метал, сменила [[медна епоха|медната епоха]] и предшистващапредшестваща [[желязна епоха|желязната епоха]]. Като цяло хронологическите рамки на бронзовата епоха се вместват между [[3500 г. пр.н.е.]] до [[1100 г. пр.н.е.]], като при различните култури има известни различия: в [[Близкия Изток]] обхваща времето от [[3300 г. пр.н.е.]] до [[1200 г. пр.н.е.]], в [[Европа]] от [[3200 г. пр.н.е.]] до [[600 г. пр.н.е.]], в [[Средна Европа]] от [[2200 г. пр.н.е.]] до [[800 г. пр.н.е.]].
 
БронзБронзът е смессплав, състоящсъстояща се от 90 % [[Мед (елемент)|мед]] и 10 % [[арсен]] или 10 % [[калай]], и е много по-твърд от медмедта.
 
== Регионална проява на бронзовата епоха ==
[[Файл:Cuneiform script2.jpg|thumb|150px|дясно|КайлКлинописно надписписмо от 2041/-2040 г. пр.н.е. ]]
 
[[Югозападна Азия|Предна Азия]] се смята за мястото на започването на европейската технология на бронзовата епоха. От тамОттам се експортират новият материал и необходимите инструменти ([[Ноуноу-хау]]).
 
ВДоказано [[Палестина]] се започва доказаное, сче производството на бронз в [[Палестина]] започва още отпрез 3300 пр.н.е., в [[Египет]] около 2700 г. пр.н.е., в [[Средна Европа]] около 2200 г. пр.н.е. и в [[Северна Европа]] около 1800 г. пр.н.е. Затова следва разделението на „Ранна„ранна бронзова епоха“, „Средна„средна бронзова епоха“ и „Късна или Млада„късна бронзова епоха“.
Главната разлика между бронзовитекултурите от бронзовата епоха-култури e развитието на първите надписи. В Египет ([[Египетскиегипетски йероглиф|йероглифи]]и), в Предния Ориент ([[Клинописноклинописно писмо|Кайл надписи]]), но също нав [[Средиземно море|Средиземноморието]] с [[Микенска култура|Микенскатамикенската култура]] (с [[Линеар Б]]) са били вече в състояние да четат и пишат.
 
== Обща периодизация на бронзовата епоха ==
Бронзовата епоха се дели на [[Ранна бронзова епоха|ранна]], [[Средна бронзова епоха|средна]] и [[Късна бронзова епоха|късна]]. В ранния си етап тя обхваща площ от 8—108-10 млн. км², като към края достига 40—4340-43 млн. км². В продължение на цялата бронзова епоха се осъществява формиране, развитие и смяна на редица металургични провинции.
 
[[Файл:World 2000 BCE.png|мини|400px|<div style="text-align:left;">'''Розова граница бронзововабронзовата епоха напрез 2000 г. пр.н.е.'''<br/>
{{легенда|#FFFF00|Ловци}}
{{легенда|#AA00AA|Скотовъдци}}
{{легенда|#FFAA00|Земледелци/Ранни цивилизации}}
{{легенда|#8080FF|Ранни цивилизации}}
{{легенда|#E0E0E0|необитаемиНенаселени зонитеритории}}</div>]]
 
=== Ранна бронзова епоха ===
[[Файл:IE5500BP.png|thumb|200px|[[Майкопска култура]] в Северен Кавказ вероятното място на изобретяванетоизнамирането на [[бронз]]а.]]
[[Файл:Collier de Penne.jpg|thumb|200px| БронзоваАртефакти от бронзовата епоха- [[:fr:Muséum de Toulouse|Muséum de Toulouse]]]]
 
Границата, отделяща медната епоха от бронзовата е разпадаразпадът на Балкано-Карпатската металлургичнаметалургична провинция (през първата половина на 4-тоIV хилядолетие пр.нен.е.) и формирането около 3500-3300 г. пр.н.е. на Циркумпонтийската металургична провинция. В границите на Циркумпонтийската металургична провинция, доминираща през ранната и средната бронзова епоха, са открити и е започнала експлоатацията на медноруднитемедно-рудните центрове на Южен Кавказ, Анатолия, Балкано-Карпатския регион, Егейските острови. На запад от тях функционират планинските металургични центрове на Южните Алпи, Иберийския полуостров, Британските острови, а на юг и югоизток металообработващи култури са известни в ЕгиптЕгипет, АравияАрабия, Иран и Афганистан, включително Пакистан.
 
Мястото и времето за откриване на начините за получаване на бронз не еса известноизвестни. Може да се предполага, че бронзът е открит едновременно на няколко места. Най-ранните бронзови изделия с примеси на олово са открити в [[Иран]] и [[Ирак]] ви датират от края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. Има обаче свидетелства и за по-ранно откриване на бронз в [[Тайланд]] презот петотоV хилядолетиехил. предипр. новата еран.е. Изделия от бронз съдържащи примеси от арсен са се изработвали в Анатолия и от двете страни на Кавказ през третотоIII хилядолетиехил. предипр. новата еран.е. Някои бронзови изделия на майкопската култура датират още от четвъртотоIV хилядолетиехил. предипр. новата еран.е. Тези датировки са спорни, тъй като други анализи на Майкопската култура свидетелстват, че тези изделия са от третотоIII хилядолетиехил. пр.н.е.
 
В началото на бронзовата епоха се формират и активно започват да взаимодействат два блока от човешки общности в Евразия. Южно от централнопланинския пояс (Саяно-Алтай [[Памир]] и [[Тян-шан Шан]] – [[Кавказ]] [[Карпати]] [[Алпи]]) се формират общества със сложна социална култура, стопанство основано на взаимодействието на земеделие и животновъдство, появата на градове, писменост и държавни образованияобразувания. СеверноНа север, в Евразийските степи се формират войнстващи общества на номади скотовъдци.
 
=== Средна бронзова епоха ===
При средната бронзова епоха (2600 - 1900 г. пр.н.е.) зоните заети от металодобивни култури се разширяваразширяват (предимно на север) зоните заети от металоносни култури. Циркумпонтийската металургична провинция като цяло съхранява своята структура и продължава да бъде централнатацентрална система на производствените металургични центрове на Евразия.
 
=== Късна бронзова епоха ===
Началото на късната бронзова епоха бележи разпада на Циркумпонтийската металургична провинция на границата между второтоIII и третотоII хилядолетиехил. пр. н.е. и формирането на цяла верига нови металургични провинции, отразяващи в различни степени най-важните черти на планинско-металургичното производство практикувано в централните огнища на Циркумпонтийската металургична провинция.
 
Сред металургичните провинции от късната бронзова епоха най-голяма е Евразийската степна металургична провинция (около 8 млн. кв.км.), наследила традициите на Циркумпонтийската металургична провинция. На юг тя граничи с малките по площ, но отличаващи се с особено богатство и разнообразие на формите на изделията, а също и с характера на сплавите, Кавказка металургична провинция и Ирано-Афганска металургичниметалургична провинциипровинция. От Саяно - Алтай до Индокитай се изграждат производствените центрове със сложната си по характера на формиране Източноазиатска металургична провинция. Разнообразните форми на висококачествени изделия на Европейската металургична провинция простираща се от Северните Балкани до Атлантическото крайбрежие на Европа са съсредоточени основно в богатите и многочислени съкровища. На юг тя граничи със Средиземноморската металургична провинция, съществено различаваща се от Европейската металургична провинция по начина на производство и формите на изделията.
 
През 1300 - 1200 г. пр.н.е. се случва [[катастрофа. наСамо бронзоватаза няколко столетия епоха]](1000-800 г. Разпадатпр.н.е.) се разпадат или се изменят културите практически върху цялото пространство от Атлантическия до Тихия океан само за няколко столетия (1000 - 800 г. пр.н.е.). Осъществява се грандиозно преселение на народите. Започва преходапреходът към ранната [[желязна епоха]]. Най-късно рецидивите на бронзовата епоха се съхраняват на келтска територия (Атлантическа Европа).
 
== Европа и Близкия Изток ==
=== Месопотамия ===
Подобно на Египет в [[Месопотамия]] вече е развита една висша [[култура]] − от около 3500 г. пр.н.е. − със [[земеделие]], [[писменост]], градостроениеградостроителство и организирана държавност, преди да дойде новият материал бронз към разпространения вече мед. Необходимият [[калай]] за производството на бронз вероятно се внася от съседните региони в западенЗападен [[Иран]] и [[Узбекистан]]. Употребата на бронз се налага в по-голямиголеми размери едва през второтоII предхристовохил. хилядолетиепр. Хр. В предния Ориент най-късно около 1000 г. пр.н.е. бронзът е сменензаменен от желязото като по-добре подходящ материал.
 
=== Египет ===
В Египет [[Мед (елемент)|медта]] е известна от около 4000 г. пр.н.е. доказано в [[култура Бадари|културата култураБадари]]та, към койтокоято от началото винаги са смесвалидобавяли част от [[арсен]]. Следващото хилядолетие е доминирано в [[Горен Египет]] е доминирано от [[НакадаНакадска култура|Накадската култура]]та, иа в [[Долен Египет]] от [[култура Маади|културата култураМаади]]та. Двете култури принадлежат към [[Каменно-медна епоха|Меднатамедната епоха]]. Бронзовата епоха започва малко след появяването на египетската държава, малко преди 2700 г. пр.н.е. Първият истински бронз (мед и 7–9 7-9% калай) е намерен в съдове в гроба на фараон [[Хасехемуи]]. [[Старо царство|Старото царство]] (около 3000–22003000-2200 г. пр.н.е.) се определя като Раннаранна Бронзовабронзова епоха, [[Средно царство|Средното царство]] (около 2000–16502000-1650 г. пр.н.е.) като Среднасредна Бронзовабронзова епоха и [[Ново царство|Новото царство]] (около 1550–10701550-1070 г. пр.н.е.) като Къснакъсна Бронзовабронзова епоха. Поради недостиг на суровини в Египет почти всички бронзови предмети се импортитратвнасят. Каменни инструменти се употребяват и по-натаъкнататък през цялата епоха.
 
=== Южна Арабия ===
Предисторията на Южна [[Арабия]] е досега малко проучвана. Вероятно маталнатаметалната технология е внесена тук от Палестина. Желязната епоха тук започва през първотоI предхристовохил. хилядолетиепр. Хр. с появяването на една висша култура. До ок.около 3200 г. пр.н.е. тук се живеело вероятно по номадски. След това се появяват заздранени селища, керамика и обработка на земята.
 
Времето на въвеждането на бронза е още недоказано, мед и медни легировки са със сигурност доказани от ок.около 2500 г. пр.н.е.
 
=== Палестина ===
Бронзовата епоха в [[Палестина]] започва около [[3300 г. пр.н.е.]].
 
Предшествана е от [[Каменно-медна епоха|Меднокаменно-каменнатамедната епоха]] с висок стандарт на металната обработка (''Nachal Mischmar''). Бронзовата епоха нав Палестина се отличава с появата на [[Град-държава|градове-държави]]. Палестина се намира между високитевисокоразвитите култури на [[Египет]], [[Сирия]] и [[Месопотамия]] и е силно повлияна от тях като преминаващасъседна страна.
 
С Раннатаранната бронзова епоха (ок. 3300–2000 г. пр.н.е.) много села са изоставени и се създават нови селища, които имат до голяма степен вече имат градски характер. Много от тях са силно укрепени, което показва, че са настъпили военни времена. [[Грънчарство|Грънчарството]] вече е високо техническовисокотехнологично. [[Керамика]]та е отчасти нарисуванарисувана. От този период са запазени само малко метални обектиартефакти, на които към медта не е смесвано ощедобавян [[калай]] и така не е произвеждан още истински бронз. Мъртвите са погребвани директно в издълбани в скалата масови гробове. Страната е организирана от градове-държави. Има множество доказателства за обширна търговия, макар че съседите египтяни рано започват да заобикалят Палестина по морски път, за да стигнат до [[Библос]] и Сирия. От 2400 до 2000 г. пр.н.е. в Палестина почти не се намират археологичниархеологически останки от Палестинанаходки.
 
От 2000 г. пр.н.е. започва Среднатасредната Бронзовабронзова епоха. В началото на тази епоха населението живее по [[Номади|номадски]]. От 1800 г. пр.н.е. отново възникват множество градове. Търговията с Египет процъфтява. В [[Йерихон]] са открити множество добре запазени гробове от това време, в които са намерени преди всичко дървени обекти,предмети като мебели и паници. На други места са намерени златни украшения. Находките от бронзови оръжия показват, че се е произвеждал вече истински бронз.
 
От 1550 г. пр.н.е. Палестина е завладяна от Египет, което означава започването на късната бронзова епоха в Палестинастраната. Градовете-държави продължават да съществуват и с появата на писмеността регионът себележи изтъква напълно в светлината назначителен историятанапредък.
 
=== Кипър ===
[[Файл:NAMA Akrotiri 3.jpg|thumb|125px|Фреска от антилопи от [[Акротири (Санторини)|Акротири]]]]
Бронзовата епоха нав [[Кипър]] започва около 2600 г. пр.н.е. Тук имало големи залежи от мед. Не е ясно дали островът е наречен на думата „Купфер“„купфер“ (мед) или обратно.
 
С началото на Среднатасредната бронзова епоха (ок. 1900–1650 г. пр.н.е.) сaса доказани множество контакти с другите Средиземноморскисредиземноморски култури. Кипър (като ''Alaschia'') е споменаван в кайл-клинописни надписи. През края на периода се водят войни. НамиратЧесто се честонамират оръжия и селищата са силно укрепени. Това вероятно е свързано с политически неспокойствия в Сирия и Мала Азия. Търговията с Египет и Палестина силно се увеличава. Кипър става експортьоризносител на мед и малки шишета, които вероятно са съдържали луксозни мазилкимазила. През Къснатакъсната Бронзовабронзова епоха (ок. 1650–10501650-1050 г. пр.н.е.) се създават градове и една азбука. Кипър влиза така в историята.
 
=== ГръцкоРанно ранногръцко времевлияние ===
През третотоIII хилядолетиехил. пр.н.е. на [[Крит]] се развиват множество селища като централно мястосредище на ръчното производство и търговията.
С [[Микенска култура|Микенскатамикенската култура]] възниква първата висшависокоразвита култура на Европа. Появява се икономически доминиращо горновисше общество, което презс течение на времето получава монархически владетелски формистатут. Известната тук [[Минойска патат-цивилизация|минойска култура]] скоробързо се разпространява на гръцкататериторията земяна [[Елада]]. ТамНа започваостровната група на [[Циклади]]те в южната част на [[Егейско море]] бронзовата епоха започва с Хеладийскияхеладийския период (''Helladikum''), на островната група на Кикладите в южен Егей с Кикладскатацикладската култура. Минойската пат-културацивилизация води до образуване на центрове на могъщественосттамогъщество в Гърция, особено до владетеста резиденция в Микена.
 
В западната част на Предна Азия - Раннo Бронзоватараннoбронзовата епоха на фазата [[Троя]] I (около 2800 г. пр.н.е.) се определя като Раннаранна Бронзовабронзова епоха.
Шахтовата гробна династия като Микенска култура преобладава през Късната Бронзова епоха на [[Гърция]].
В западната част на Предна Азия - Раннo Бронзовата епоха на фазата [[Троя]] I (около 2800 пр.н.е.) се определя като Ранна Бронзова епоха.
 
=== Средно- и Северносеверноевропейска Европейска Бронзовабронзова епоха ===
[[Файл:Solvogn.jpg|дясно|thumb|125px|ляво|Слънчева колесница теглена от кон, от [[Трундхолм]], важна част от митологията на Севернатасеверната Бронзовабронзова епоха, [[Дания]] ]]
 
Бронзовата епоха пристига късно в Средна- и Северна Европа около 2200 г. пр.н.е.
 
=== Други европейски култури от Бронзоватабронзовата епоха ===
* Култура [[Адлерберг]] култура
* Култура ''Aunjetitzer'' култура ([[Унетицка култура]])
* [[Андроновска култура]] и Камеракамера гробна култура (Югоизточна- и Източна Европа)
* [[Бонанаро култура]] (Сардиния)
* [[Ел Аргар култура]] (Испания)
* Надгробни [[могила|могили]] култура (Среднасредна Бронзоватабронзова епоха в Средна Европа)
* Култура [[Нурага]] култура (Сардиния)
* Култура [[Лаузитц]] култура
* [[Зинген]]ска група, Зингенска култура
* [[Щраубинг]]ска култура
* [[Срубна култура]] (Югоизточна Европа, Западна Азия)
* [[Култура Талайот]] ([[Балеарски острови]])
* [[Талайот култура]] (Балеари)
* [[ТерамареКултура култураТерамаре]] (Северна Италия)
* [[ТореКултура култураТоре]] ([[Корсика]])
* [[ВорлаузитцКултура култураВорлаузитц]]
* [[Култура Уесекс]]
* [[Уесекс култура]]
 
== Бронзовата епоха в степния пояс ==
[[Курганна култура|Курганната хипотеза]] се отнася към късно-бронзовотокъснобронзовото разделяне на единната преди това [[праиндоевропейци|прото-индоевропейска цивилизация]] населяваща причерноморските степи. В различните индоевропейски езици бронзът произлиза от общ корен. [[Мария Гимбутас]] и последователите и&#768; свързват с протоиндоевропейците такива култури от ранната бронзова епоха, като [[Катакомбна културно-историческа общност|Катакомбнатакатакомбната културно-историческа общност]] и [[Ямна култура|Ямнатаямната култура]].
 
В началото на второтоII хилядолетиехил. преди новата ерапр.н.е. започва разпространение на индоевропейските племена на изток и на запад. [[Андроновска култура|Андроновската култура]] свързвана с [[Арии|индоиранци]]те заема обширни части от от пространствата на Централна Евразия (смвж. [[Синтаща]], [[Аркаим]]). ЗалогътЗалог за успеха на разпространението на индоевропейците става наличието на новаторски технологии за товаонова време, като [[колесница]]та и [[меч]]аът.
 
Индоевропейските пришълци от запад повлияват на културата от бронзовата епоха в Южен Сибир - най-вече на [[Карасукска култура|карасукската]] и [[Тагарска култура|тагарската]] култури. Находки на идентично оръжие на разстояние от хиляди километри позволява на археолозите да предположат, че над туземните народи от степния пояс на Евразия от XVI в. пр.н.е. господства някакъв подвижен конен елит.<ref>[http://www.ural.ru/spec/ency/encyclopaedia-17-1815.html СЕЙМИНСКО-ТУРБИНСКИЙ ТРАНСКУЛЬТУРНЫЙ ФЕНОМЕН]</ref>
 
== Периодизация на бронзовата епоха в [[България]] ==
Ранната бронзова епоха (РБЕ) в [[България]] се дели на три етапа: ''Езеро А'', ''Михалич'' и ''Свети Кирилово''.<ref>[http://muzei-kazanlak.org/RANEN%20BRONZ%20@.htm Исторически музей - Казанлък, Ранен бранз III]</ref> По отношение на началото на РБЕтази епоха има няколко основни мнения:
 
- през 1971 г. Васил Миков я поставя в 2500 г. пр. Хр.
 
- през 1975 г. Румен Катинчаров в 2750 г. пр. Хр.
 
- Иван Панайотов в 3200/-3000 г. пр. Хр. , а през 1981 г. изтегля датата до 3500 г. пр. Хр.
 
За средната бронзова епоха (СБЕ) цари единодушие 2000/1900-1600/1500 г. пр. Хр. Началото на късната бронзова епоха (КБЕ) е през 1600-1500 г. пр. Хр., а за краяткрай на бронзовата епоха се приема 1200-1100 г. пр. Хр.'''
 
През ІІ-ІІІ хилядолетиехил. пр. Хр. е открит бронзът. С бронзови накрайници на дървените рала обработката на земята се усъвършенства. С бронзови оръжия - [[стрела|стрели]], [[копие|копия]], [[меч]]ове, [[война]]та започва да изглежда лесно занятие. В съперничеството за [[злато]], земи и власт [[племе]]ната враждуват и често воюват помежду си. Войната става част от човешкото ежедневие.
 
Краят на ІІІ хилядолетие пр. Хр. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на [[Евразия]]. В големите средища на земеделската култура окончателно се разпада окончателно родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност на няколко места. Постепенно[[Матриархат]]ът постепенно отпада материнския род и се утвърждава патриархата[[патриархат]]ът. БронзовиятСпоред някои автори, бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата според някои автори. Според други, промяната не се дължи на [[миграция|миграции]], а на сезонни локални изместванияпремествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии, век през който е започнатазапочнала експлоатацията на бронза и в края на епохата той е широко разпространен. Бронзовата епоха съвпада изобщо с ІІ хилядолетиехил. пр. Хр., но Нобронзовата [[металургия]]та на бронза и културата на патриархално-родовите общини на места се появяват на места значително по-рано поради неравномернонеравномерното развитие на човешките колективиобщества. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието и Египет. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още през каменно-медната епоха. Сплавта от мед и олово е позната на различни места още през ІІІ хил. пр. Хр. Още с появата си медта станала важен предмет за обмен. Производството на бронз зависело най–вече от възможностите за разпространяване на оловото.
 
Най-простият и същевременно най-ефикасен при условията на първобитната техника метод за добиване на рудата се състоял в следното:
 
Скалата, в която има медни или оловни съставки, нагряватсе нагрява с огън, а след това охлаждатсе охлажда с вода. СкалатаВ резултат скалата се напуква от смяната в температурата. В пукнатините се набиват сухи дървени клинове, които след това се намокрят, за да набъбне дървото. При това пукнатините се разширяват и причиняват разрушаването на каменните масиви. В примитивните шахти и галерии си служели и много векове и хилядолетия след първите стъпки на металургията продължавали да си служат предимно с дървени прибори - ведра, стълби, дори помпи за изчерпване на водата. Надробената скална маса изнасятсе изнася с мехове и торби на повърхността, гдетокъдето продължава обработката на рудата продължава. Широко се използват костени оръдия от кост и особено каменни чукове. ТопятРудата рудатасе топи в открити огнища, но още вот зората на металургията са познати и специални пещи, градени от камък и измазани с глина. ЗаПредполага дасе, получатче високаза температура,да се предполага,получи чевисока се използваттемпература, по-късно са били използвани и дървени въглища. Стритата руда полагатсе полага на последователни пластове, редуващи се с въглища. Притокът на въздух се осигурява през специални отвори с помощта на мехове. Бързите успехи на бронза в стопанството на първобитното общество се дължат на няколко причини. Докато медта се извлича от рудата при 1084 градуса по Целзий, бронзът се топи при значително по-ниска температура 700-900 градуса по Целзий. Из целия тогавашен свят се разпространявали от главните центрове на металургията по пътя на обмена слитъци от готова сплав, от която навсякъде при еднакви условия са могли да извличат сечива и други предмети. Служели са си с глинени лъжици за изливане на разтопения метал във форми, направени от глина или камък. Глинените калъпи са по-чупливи, но каменните се запазвали за дълга употреба.
 
Бързите успехи на бронза в стопанството на първобитното общество се дължат на няколко причини. Докато медта се извлича от рудата при 1084 градуса по Целзий, бронзът се топи при значително по-ниска температура – 700-900 градуса по Целзий. Из целия тогавашен свят по пътя на обмена от главните центрове на металургията се разпространявали слитъци от готова сплав, от която навсякъде при еднакви условия са могли да изработват сечива и други предмети. Служели са си с глинени лъжици за изливане на разтопения метал във форми, направени от глина или камък. Глинените калъпи са по-чупливи, но каменните се запазвали за дълга употреба.
Важно предимство на бронза пред медта е, че той е много по-твърд и по–устойчив на корозия. Всичко това е гарантирало бързия успех на бронза като суровина, без разбира се да го прави господстващ в производството. Той не е могъл да измести напълно каменните и кремъчните оръдия, костените дръжки и други подобни. Тежките и масивни сечива, като мотики, лемежи за плугове, лопати и други, рядко се правели от бронз. Но през второто хилядолетие бронзът постепенно получава преобладание във всички области на производството и бита. Това повишава производителността на човешкия труд, особено с развитието на плужното земеделие, и помага за диференциране на обществени категории при условията на разлагане на родовообщинните отношения. Става лесен преходът към класова робовладелска структура.
 
Важно предимство на бронза пред медта е, че той е много по-твърд и по–устойчив на корозия. Всичко това е гарантирало бързия успех на бронза като суровина, без разбира се да го прави господстващ в производството. Той не е могъл да измести напълно каменните и кремъчните оръдия, костените дръжки и други подобни. Тежките и масивни сечива, като мотики, лемежи за плугове, лопати и други, рядко се правелиизработвали от бронз. Но през второтоII хилядолетиехил. пр.н.е. бронзът постепенно получавазапочва да преобладаниепреобладава във всички области на производството и бита. Това повишава производителността на човешкия труд, особено с развитието на плужното земеделие, и помага за диференциране на обществени категории при условията на разлагане на родовообщинните отношения. Става лесен преходът към класова робовладелска структура.
Още един фактор в развитието на стопанството през бронзовата епоха се появява в лицето на коня. Известен навярно още в третото хилядолетие, конят става важно средство за превоз и пренос едва през ІІ хил. пр. Хр., но не само това. Във вътрешноконтиненталните степни райони на Евразия конят става основно животно в стопанството на много народи, които по силата на вътрешни обществени условия се превръщат в подвижна сила и опасни съседи на земеделските племена на Юга. Така се създава и онази естествена диференциация между номадските и полуномадските народи и уседналите земеделци. Бронзовата епоха и по нашите земи съвпада с ІІІ и ІІ хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в Караново, където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В Казанлък бронзовата култура се явява след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I–III.
 
Още един фактор в развитието на стопанството през бронзовата епоха се появява вс лицетоодомашняването на коня. Известен навярно още вот третотоIII хилядолетие пр.н.е., конят става важно средство за превоз и пренос едва през ІІ хил. пр. Хр., но не само това. Във вътрешноконтиненталните степни райони на Евразия конят става основно животно в стопанството на много народи, които по силата на вътрешни обществени условия се превръщат в подвижна сила и опасни съседи на земеделските племена на Юга. Така се създава и онази естествена диференциация между номадските и полуномадските народи и уседналите земеделци. Бронзовата епоха и по нашите земи съвпада с ІІІ и ІІ хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в [[Карановска култура|Караново]], където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В [[Казанлък]] бронзовата култура се явява след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I–IIII-III.
Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените [[наколно жилище|наколни селища]], открити в дълбоките слоеве на Варненското езеро. Досега са известни значителен брой между с. Страшимирово и Варна. Някогашните жилищни площадки, закрепени на дъбови, брястови тополови колове, са се разполагали над сладководните води на езеро, образувано от водите на Девненската река. Глинените и костените женски фигури, украсената с инкрустация и графит керамика не се отличават от тези в могилните селища при Русе, Салманово, Коджадермен, Караново VI и др. от енеолита. Най-важните данни,които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили: Дипсизката могила при с. Езеро, Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. Биково, Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и Михалич, Хасковско, Разкопаница и Юнаците, Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствувала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в с Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. Балей на р. Тимок.
 
Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените [[наколно жилище|наколни селища]], открити в дълбоките слоеве на [[Варненско езеро|Варненското езеро]]. Досега са известни значителен брой между с. Страшимирово и Варна. Някогашните жилищни площадки, закрепени на дъбови, брястови или тополови колове, са се разполагали над сладководните води на езеро, образувано от водите на Девненската река. Глинените и костените женски фигури, украсената с инкрустация и графит керамика не се отличават от тези в могилните селища при [[Русе]], [[Салманово]], [[Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI|Коджадермен]], [[Караново VI]] и др. от енеолита. Най-важните данни, които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили: Дипсизката могила при [[Езеро (село)|с. Езеро]], Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. [[Биково]], Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и [[Михалич (Област Хасково)|Михалич]], Хасковско, Разкопаница и [[Юнаците]], Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствувалазасвидетелствала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в с Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. [[Балей]] на р. Тимок.
Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонти (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15-16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вреоятно датират във времето преди Троя І-ІV хоризонт. То е резултат не само на засилени връзки между балканските земи и Предна Азия, но и на собствено развитие на местната енеолитна култура. Не е изключена и появата на ново население в югоизточните части на Балканския полуостров. В селищната могила в Езеро е представена цялата ранна бронзова епоха и може би тук е най-ранният бронзов хоризонт в Тракия.
 
Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонтихоризонта (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15-16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вреоятновероятно датират във времето преди Троя І-ІV хоризонт. То е резултат не само на засилени връзки между балканските земи и Предна Азия, но и на собствено развитие на местната енеолитна култура. Не е изключена и появата на ново население в югоизточните части на Балканския полуостров. В селищната могила в Езеро е представена цялата ранна бронзова епоха и може би тук е най-ранният бронзов хоризонт в Тракия.
В [[Езеро (село)|Езеро]] е разкрит сравнително голям жилищен комплекс от селището. Дългите жилища (10х4 м) с апсидни задни стени са наредени плътно една към друга. Дългите им стени са общи. По този начин се е образувал голям дом, разделен на отделни помещения. Очевидно той принадлежал на голям род,където отделните семейства живеели в самостоятелни жилища. В дъното на жилището винаги има огнище или пещ, съдове за храни, хромели. Обикновено всяко семейно жилище се дели на две отделения. Едно от откритите жилища има в предното си отделение 6 големи делви в земята от неопалена глина (зърнохранилища), хромел и глинени тежести от отвесен тъкачен стан. Във вътрешното помещение имало огнище и пещ. Там е намерена каменна форма за отливане на бронзова брадва. Оръдията на труда още през ранната фаза на бронзовата епоха получават съвършени форми. Продължава производството на великолепно огладени каменни брадви, брадви–чукове и подобни от репертоара на по–старата епоха. Каменни брадви наподобяват форми на бронзови екземпляри. В производството и бита се появяват и разпространяват масово произвеждани в каменни калъпи бронзови сърпове, ножове от различен вид, брадви. Последните са от два типа – плътни и кухи.
 
В [[Езеро (село)|Езеро]] е разкрит сравнително голям жилищен комплекс от селището. Дългите жилища (10х4 м) с апсидни задни стени са наредени плътно еднаедно към другадруго. Дългите им стени са общи. По този начин се е образувал голям дом, разделен на отделни помещения. Очевидно той принадлежал на голям род, където отделните семейства живеели в самостоятелни жилища. В дъното на жилището винаги има огнище или пещ, съдове за храни, хромели. Обикновено всяко семейно жилище се дели на две отделения. Едно от откритите жилища има в предното си отделение 6 големи делви в земята от неопалена глина (зърнохранилища), хромел и глинени тежести от отвесен тъкачен стан. Във вътрешното помещение имало огнище и пещ. Там е намерена каменна форма за отливане на бронзова брадва. Оръдията на труда още през ранната фаза на бронзовата епоха получават съвършени форми. Продължава производството на великолепно огладени каменни брадви, брадви–чуковебрадви-чукове и подобни от репертоара на по–старатапо-старата епоха. КаменниКаменните брадви наподобяват форми на бронзови екземпляри. В производството и бита се появяват и разпространяват масово произвеждани в каменни калъпи бронзови сърпове, ножове от различен вид, брадви. Последните са от два типа – плътни и кухи.
Керамиката през бронзовата епоха в България, изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, със или без дръжки, т.нар. чаши тип "Свети Кирилово". Освен такива чащи в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип "Юнаците" (наречени по епонимния обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дънно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино на "екс". Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.
 
Керамиката през бронзовата епоха в България, изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, съсс или без дръжки, т.нар. чаши тип "Свети„Свети Кирилово"Кирилово“. Освен такива чащи в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип "Юнаците"„Юнаците“ (наречени по епонимния обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дъннодъно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино на„на "екс"екс“. Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.
 
Типични за бронзовата епоха са съдове с дръжки, наподобяващи животински фигури, много обобщени като обем и стилизирани в духа на изкуството на епохата, но със своеобразна геометрична изразителност. Дръжките не възпроизвеждат определен вид животно, а животно въобще.
 
По отношение на погребалните обреди през бронзовата епоха за първи път нена територията на България се появяват могилни гробове. За тях са изказани интересни хипотези относно цяла или частична смяна на населението,. Иван Панайотов пише много интересна монография за ямната култура и нейното разпространение на територията на България. Именно тези могилни гробове пораждат много научни спорове. Някои изследователи твърдят, че тук е дошло ново население(номадско (най-вероятно номадско) и преди това е избило или асисмилиралоасимилирало старото. Други са склони да вярват, че този нов погребален обред навлиза на територията на България чрез културни контакти между тукашното население и население от Приазовието. Оттук тръгват и някои от теориите за преселническия характер на траките. Освен могилни гробове продължават да се срещат и добре познатите плоски некрополи.
 
В този геометризиращ и линеарен стил са забележителните рисунки във вътрешността на пещерата Магура при с. Рабиша, Белоградчишко, където най-вероятно е имало родово или племенно светилище. Фигурите са рисувани с птичи тор и представляват отделни групи мъже, жени и животни в някакви обредни действия. Многобройните аналогии между находките от бронзовата епоха в нашите земи и по–специалнопо-специално от Южна България с материали от [[Троя]] и други находища в Мала Азия, от една страна, и с находища в Континентална Гърция и островите нав БялоЕгейско море, от друга страна, говорят за синхронно развитие. Това се дължи на дълговременни интензивни връзки на широки територии между населението на балканодунавскиябалкано-дунавския и егейско-анатолийския свят.
 
=== Находки във [[Варненско]] ===
Бронзовата епоха е датирана във времето 2800–12002800-1200 г. пр. Хр. и се дели на три периода – ранна (2800- 2100 г. пр. Хр.), средна (2100–1650 г. пр. Хр.) и късна (1650-1200 г. пр. Хр.). Основната група от находки във [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]] произлиза от драгажните работи в езерата и тя се отнася само за ранната бронзова епоха. Отделни находки са намерени на платото над [[Девня]]. По-горе бе казано, че селищата от ранната бронзова епоха припокриват тези от късната каменно-медна епоха. Освен това, те са значително по-големи като размери – достигат до 400 метра дължина успоредно на бреговата ивица на езерата.
Важната особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит и или инкрустирани геометрични мотиви. Появяват се кани с дръжки и скосени устия, паници и аскоси. На преден план излиза само врязана и набодена украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Друга е и повърхността на съдовете, а и състава на глината се различава. Изчезва напълно идолната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези аргументи за промяна на материалната култура всъщност показват смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища. Дали все пак разликата между двете нива на морето не е твърде дълга във времето и новите заселници са намерили следи от старите селища. Дендрохронологични изследвания на колове от селището при Арсенала показват устойчивост на двете групи проби – от енеолитната и от бронзовата епоха. Не бяха открити от проучените проби такива, които да се застъпват, т.е. разликата между двете епохи е по-голяма от възрастта на изследваните дървета. Важно за изучаването на бронзовата епоха е това, че във всички потънали селища – 13 досега има находки от бронзовата епоха. Размерите на селищата от тази епоха също превишават тези от предходната епоха. Това води до извода, че новото население е не само друго като етнически състав, но и по-многобройно. В района на Варненско не са намерени селища от същото време, което пък води до евентуалното пристигане на новите заселници по крайбрежни пътища. За находките от потъналите селища е характерно откриването на дървени предмети каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Възможно е при проучванията да бъдат намерени и много други органични материали – кожа, тъкани, плетки - всички запазени в анаеробната среда под водата.
Средната бронзова епоха (2100- 1650 г. пр. Хр.) почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити.
Късната бронзова епоха (1650-1200 г. пр. Хр.), както във Варненско така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при [[Суворово]], бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на Черковна, е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената. От друга страна типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на пред монетните форми в търговията.
Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатият от историята епоха облик. [[Траки]]те вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Във Варненско се проучени много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.
 
Важната особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит и или инкрустирани геометрични мотиви. Появяват се кани с дръжки и скосени устия, паници и аскоси. На преден план излиза само врязана и набодена украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Друга е и повърхността на съдовете, а и съставасъставът на глината се различава. Изчезва напълно идолната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези аргументи за промяна на материалната култура всъщност показват смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища. Дали все пак разликата между двете нива на морето не е твърде дълга във времето и новите заселници са намерили следи от старите селища. Дендрохронологични изследвания на колове от селището при Арсенала показват устойчивост на двете групи проби – от енеолитната и от бронзовата епоха. НеОт бяхапроучените откритипроби отне проученитебяха пробиоткрити такива, които да се застъпват, т.е. разликата между двете епохи е по-голяма от възрастта на изследваните дървета. Важно за изучаването на бронзовата епоха е това, че във всички потънали селища – 13 досега има находки от бронзовата епоха. Размерите на селищата от тази епоха също превишават тези от предходната епоха. Това води до извода, че новото население е не само друго като етнически състав, но и по-многобройно. В района на Варненско не са намерени селища от същото време, което пък води до евентуалното пристигане на новите заселници по крайбрежни пътища. За находките от потъналите селища е характерно откриването на дървени предмети каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Възможно е при проучванията да бъдат намерени и много други органични материали – кожа, тъкани, плетки - всички запазени в анаеробната среда под водата.
== Бронзова епоха в Близкия Изток ==
 
Средната бронзова епоха (2100- 1650 г. пр. Хр.) почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити.
 
Късната бронзова епоха (1650-1200 г. пр. Хр.), както във Варненско, така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при [[Суворово]], бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на [[Черковна (Област Варна)|с. Черковна]], е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената. От друга страна, типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на пред монетнитепредмонетните форми в търговиятатърговия.
 
Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатиятпознатия от историята епоха облик. [[Траки]]те вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Във Варненско се проучени много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.
 
== БронзоваБронзовата епоха в Близкия Изток ==
{{main|Древен Египет|Месопотамия}}
[[Файл:Ancient ziggurat at Ali Air Base Iraq 2005.jpg|thumb|350px|[[Зикурат]] в Ур]] паметник на [[шумер]]ската архитектура от бронзовата епоха.]]
В Близкия Изток на трите периода съответстват следните времеви интервали:
* '''РБЕ''' Ранна бронзова епоха (3500—20003500-2000 г. пр.н.е.)
* '''СБЕ''' Средна бронзова епоха (2000—16002000-1600 г. пр.н.е.)
* '''КБЕ''' Късна бронзова епоха (1600—12001600-1200 г. пр.н.е.)
Всяка епоха се разделя на по-кратки периоди: пример ''РБЕ I'', ''РБЕ II'', ''СБЕ IIa'' и др.
 
Бронзовата епоха в Близкия Изток започва в [[Анатолия]] (съвременна [[Турция]]). Анатолийските планини имат богати залежи от мед и олово. Мед се е добивала и на остров [[Кипър (остров)|Кипър]], в [[Древен Египет]], [[Израел]], [[Иран]] и в [[Персийски залив|Персийския залив]]. Медта обикновено се смесвала с арсен, а растящата необходимост от олово в региона оформя търговски маршрути минаващи през Анатолия. По море мед се е доставяла в [[Древен Египет]] и [[Месопотамия]].
 
Ранната бронзова епоха е характерна с появата на урбанизация и възникването на [[Град-държава|градове-държави]], както и с появяването на писмеността ([[Урук]], IV хилядолетие пр.н.е.). По време на средната бронзова епоха е установено силно прегрупиране в региона, ([[аморити]], [[хети]], [[хурити]], [[хиксоси]] и навярно израелтяни).
 
Ранната бронзова епоха е характерна с появата на урбанизация и възникването на [[Град-държава|градове-държави]], както и с появяването на писмеността ([[Урук]], IV хилядолетие пр.н.е.). По време на средната бронзова епоха е установено силно прегрупиране в региона, ([[аморити]], [[хети]], [[хурити]], [[хиксоси]] и навярно израелтяни[[израилтяни]]).
През Късната Бронзова Епоха доминира конкуренция между могъщите държави в региона и техните васали ([[Древен Египет]], [[Асирия]], [[Вавилон]], [[хети]], [[митани]]йци). Широки контакти се осъществяват с с [[Егейски цивилизации|егейската цивилизация]] на [[ахейци]]те, при които медта играе важна роля. Бронзовата епоха в Близкия Изток завършва с историческо явление, което в средите на професионалните изследователи е прието да се нарича [[бронзов колапс]]. Тези събития имат отражение в цялото Източно Средиземноморие и Близкия Изток.
 
През Къснатакъсната Бронзовабронзова Епохаепоха доминира конкуренция между могъщите държави в региона и техните васали ([[Древен Египет]], [[Асирия]], [[Вавилон]], [[хети]], [[митани]]йци). Широки контакти се осъществяват с с [[Егейски цивилизации|егейската цивилизация]] на [[ахейци]]те, при които медта играе важна роля. Бронзовата епоха в Близкия Изток завършва с историческо явление, което в средите на професионалните изследователи е прието да се нарича [[бронзов колапс]]. Тези събития имат отражение в цялото Източно Средиземноморие и Близкия Изток.
[[Желязо]]то се появява в Близкия Изток и Анатолия едва през Късната бронзова епоха. Настъпването на [[Желязна епоха|желязната епоха]] се свързва най-вече с политически промени, отколкото пробив в [[металлургия]]та.
 
[[Желязо]]то се появява в Близкия Изток и Анатолия едва през Къснатакъсната бронзова епоха. Настъпването на [[Желязна епоха|желязната епоха]] се свързва най-вече с политически промени, отколкотоа не толкова с пробив в [[металлургияметалургия]]та.
 
=== Подразделения на Бронзонатабронзовата епоха ===
Бронзовата епоха в Близкия Изток:
 
from: 1300 till: 1200 text:КБЕ II B
bar:Period color: age
from: 3300 till: 2100 text:Ранна Бронзовабронзова епоха (РБЕ)
from: 2100 till: 1550 text:Средна Бронзовабронзова епоха (СБЕ)
from: 2100 till: 1550 shift:(25,-20) text:(Промеждутъчна Бронзовабронзова епоха)
from: 1550 till: 1200 text:Късна Бронзовабронзова епоха (КБЕ)
bar:Age color: period
from: 3300 till: 1200 shift:(-25,0) text:Бронзова епоха
409

редакции