Ашина: Разлика между версии

Родът '''Ашина''' е владетелската [[династия]] на Хун[[Тюркски хаганат|кскияТюркския хаганат]] на Котрак[[гоктюрки]]те („небесните тюрки“). Те стават известни в началото на [[6 век]], когато водачът им [[Бумън|Бумън каган]] се разбунтува срещу [[Жоужан]]. След смъртта на Бумън през 552 г., неговите наследници [[Мукан]] каган и [[Истеми]] хан продължават династията.

След разпадането на империята на гоктюрките, клонове на рода Ашина установяват контрол над [[хазари]]те, а може би и други народи. Според редица изследователи ([[Маркарт]], [[Зеки Валиди Тоган]]) в продължание на десетилетия потомците на Ашина образуват своеобразна [[аристокрация]], чиито представители управляват поредица държави в степната зона на [[Евразия]]. Според някои хункскигоктюркски и хазарски сведения те имат свещен статут, може би близък до обожествяване, в религията на степните номади от този период.

1. Предците на хунитетюрките живеели на края на „голямото блато“ и били изтребени от съседно племе. Живо останало само едно десетгодишно момче, на което отрязали ръцете и краката. От гладна смърт го спасила вълчица, която после станала негова жена. След като враговете все пак убили момчето, бременната от него вълчица избягала в оазиса Турфан. Там в една пещера тя родила десет синове. Те се оженили за десет местни девойки, и дали началото на първите десет рода. Един от синовете носил името Ашина, и неговото име станало име на род. Той станал вожд на новото племе (от десет рода). Впоследствие родовете се увеличили на няколкостотин. Един от наследниците на Ашина – Асян шад, заселил потомците на вълчицата в Алтай (Цин Шан), където станали поданици на жуан-жуаните (жужаните), добивайки и обработвайки за тях желязо. Там племето приело наименованието türk, което съгласно легендата било свързано с местното название на Алтайските планини.

2. Предците на хунитетюрките произхождали от владението „Со“. Вождът на племето – Абанбу имал седемнайсет братя, един от които – Иджинишиду, е наречен „син на вълчицата“. „Со“ било унищожено от врагове, а спасилите се родове се разпръснали. Благодарение на свръхестествените способности на Иджинишиду, неговия род се оказал в най-благоприятно положение. Най-големият му син – Нодулу шад, се заселил в Цянси Джуджеши (вер. Западен Саян). Към рода на Нодулу шад, се присъединил и собствения род на Абанбу. Синът на най-младата му жена се казвал Ашина. Тъй като се оказал най-силен и ловък, той станал вожд на племето и приел името Асян шад. Наследил го неговия син или племенник – Туу. Синът на Туу – Тумин (Бумин), станал основател на каганата.