Разлика между версии на „Праистория“

29 байта изтрити ,  преди 6 години
м
редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q11756)
м
{{Човешка история и праистория}}
 
'''Праистория''' ([[етимология]]та на думата идва от [[латински|латинското]] præ&nbsp; преди и [[гръцки|гръцкото]] ιστορία - [[история]]), '''първобитно общество''' (доисторическо общество), '''предистория''' е [[термин]], използван да опише [[период]]а преди появата на [[писменост]]та, влязъл в употреба през [[XIX век]].<ref name="Simpson">{{cite web|url=http://ads.ahds.ac.uk/catalogue/adsdata/PSAS_2002/pdf/vol_096/96_001_008.pdf|title=Sir Daniel Wilson and the ''Prehistoric Annals of Scotland'', A Centennial Study|last=Simpson|first=Douglas|date=1963-11-30|work=Proceedings of the Society, 1963-1964|language=English|accessdate=2009-02-22}}</ref><ref name="Wilson Scotland">{{cite book|last=Wilson|first=Daniel|title=The archaeology and prehistoric annals of Scotland|date=1851|page=xiv|language=English}}</ref>.
 
Датира от създаването на [[Вселена]]та (преди около 14 милиардамлрд. годг.), но понятието най-често се използва, за да опише периода, когато вече има живот на [[Земя]]та, а още по-определено от появата на пещерния (праисторически) [[човек (вид)|човек]] или древния човек до появата на писмеността. С появата на писмеността започва историческияисторическият период от развитието на човечеството. Обикновено се доуточнява долната граница на доисторическия период, например, доисторическата маймуна от [[миоцен]]а (преди 23 5,5 млн.г.) или ''Homo sapiens'' от средния [[палеолит]] ( преди 300 30 хил. г.). Информация за този период дават [[археология]]та, [[етнология]]та, [[палеонтология]]та, [[биология]]та, [[геология]]та, [[антропология]]та, [[палеоантропология]]та, [[археоастрономия]]та и [[палинология]]та.
 
Писмеността се появява в различно време при отделните народи, затова и терминатерминът ''доисторически'' или не се използва в описанието на много култури или границите им не съвпадат с тези на човечеството като цяло. В часностчастност се употребява терминатерминът [[протоистория]] за определяне на крайния стадий на доисторическата епоха за дадена култура, когато самата култура още не е създала своя писменост, но вече е упомената в писмените паметници на други народи. Всички термини свързани с периодизацията на праисторията, например [[неандерталец]] или [[желязна епоха]] са ретроспективни и в значителна степен условни, а тяхното точно определяне е предмет на обсъждане.
 
В марксистката литература се среща понятието '''първобитно-общинен строй''', с койтокоето се обозначава първата общественоикономическаобществено-икономическа формация, в която всички членове на обществото имат еднакво отношение към средствата за производство и равен достъп до обществените блага. За разлика от следващите общественоикономическиобществено-икономически формации, през първобитно-общинния строй отсъства [[частна собственост]].
 
== Периоди на развитие ==
{{основна|Каменна епоха}}
 
[[Файл:Venus of Willendorf frontview retouched 2.jpg|thumb|right|100px|[[Вилендорфска Венера|Вилендорфската Венера]], 22-24 хиляди000 годиниг. предипр. новата еран.е.]]
Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на [[човечество]]то, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от [[камък]], макар по същото време да са употребявани и [[дърво]], [[рог]] и [[кост]]и. В края на каменната ера се разпространява използването и на [[керамика|глинени съдове]].
 
Каменните оръдия се изработват от различни видове камък. Така например [[кремък]] и [[плочник]] са използвани за режещи инструменти, а [[базалт]] и [[пясъчник]] за работни инструменти, например воденичните камъни. Към края на каменния период са опитомени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за добиване на [[метал]].
Периодизация на каменната епоха:
* [[Палеолит]]:
** [[Ранен палеолит]] период на появата на най-древните видове хора и широкото разпространение на ''[[Хомо еректус]]''.
** [[Среден палеолит]] период на изместването на ''Хомо еректус'' от еволюционно по-напредналите видове, включително и съвременните хора. В Европа, през средния палеолит доминират [[неандерталци]]те.
** [[Късен палеолит]] период на господството на съвременния вид хора по цялото земно кълбо в епохата на [[последен ледников период|последния ледников период]].
* [[Мезолит]] и [[епипалеолит]] терминологията зависи от това, доколко изчезването на мегафауната в резултат на топенето на ледниците засяга дадения регион. Периодът се характеризира с развитието на техниката за производство на каменни оръдия на труда. Керамиката отсъства.
* [[Неолит]] епоха на появата на [[земеделие]]то. Оръдията на труда и оръжията все още са каменни, но производството им е доведено до съвършенство, широко се разпространява керамиката.
 
==== Палеолит ====
{{основна|Палеолит}}
[[Файл:Lascaux2.jpg|мини|Скална рисунка във Франция, 14  000 години преди новата ера, [[палеолит]]]]
Това е най-ранният, най-дългият и най-неясният период от човешката история, тъй като тогава обществата са без писменностписменост и информация за периода се черпи предимно и основно от веществени исторически извори, свързани с материалното им развитие. За палеолита са характерни следните изкопаеми форми на изчезнали човешки видове - ''[[Homo habilis]]'', ''[[Homo erectus]]'' (представителите на този вид вече са използвали [[огън]]я), неандерталския човек и кроманьонския човек. Възникват новите оръдия на труда, изработени сеса от твърд кремъчен камъккремък, което позволява чрез разцепването му да се получат много фини [[острие]]та или [[ръб]]ове.
 
По време на късния палеолит е и последният [[ледников период]] и появата на съвременния човек. В края на палеолита са създенисъздадени и първите произведения на [[изкуство]]то, както и [[религия]]та с духовни и религиозни обрядиобреди, като например заравяне на мъртвите.
 
Последните етапи от еволюцията на човека не са добре изследвани. Неизвестно е кой е предшественикът на ''[[Homo rhodesiensis]]'', най-вероятният предшественик на съвременния човек. МногиеМного палеоантрополози считат, че този вид е същият като ''[[Homo heidelbergensis]]'', от който произхождат неандерталците. Счита се също така, че и двата вида са подвидове на [[Homo erectus]].
 
==== Мезолит ====
{{основна|Мезолит}}
Мезолитът започва в Средна Европа около 9600 г. пр.н.е. Краят му е от около 5800 г. пр.н.е. в южна Средна Европа и от около 4300 г. пр.н.е. в Северно ИзточноморскатаСевероизточноморската територия. Характеризира се с привършване на ледниковия период и [[климат]], подобен на сегашния, благоприятен за животински и растителни видове. Появява се членоразделната реч, общите норми на поведение, усъвършенстват се уменията и се натрупват нови знания за заобикалящата среда. НамерениОт този период са намерени са много скални рисунки в пещери от този период. Появяват се първите признаци на обезлесяване с цел [[земеделие]].
 
==== Неолит ====
{{основна|Неолит}}
[[Image:Stonehenge.jpg|thumb|[[Стоунхендж]], Англия, изграден през неолита 4500-4000 г. пр.н.е.]]
Новокаменната епоха или неолит е последната част от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Името е измислено от [[Джон Лъбок]] през 1865&nbsp;г. като усъвършенстване на [[трипериодна система|трипериодната система]]. Тя следва [[плейстоцен]]а и ранните години на [[холоценска мезолитна култура|холоценската мезолитна култура]], като започва със земеделието и свършва, когато металните инструменти стават широко разпространени през [[Медна епоха|каменно-медната]], [[Бронзова епоха|бронзовата]] или [[Желязна епоха|желязната епоха]] в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на заседнал живот и земеделие във всеки отделен регион.
 
Новокаменната епоха се свързва с група специфични поведенчески и културни характеристики, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни, наречени [[неолитна революция]]. От 10&nbsp;000 до 8000 г. пр.н.е. те са ограничени до прости земеделски култури (диви и питомни) и до отглеждането на [[коза|кози]] и [[овца|овце]], но към 7000 г. пр.н.е. включват и домашни животни ([[крава|крави]], [[прасе]]та), постоянни и наколни селища и [[грънчарство]]. Развитието на тези умения отново не е еднородно и се различава в различните региони. Японските общества например познават грънчарството още през среднокаменната епоха.
=== Медна епоха ===
{{основна|Медна епоха}}
Медната епоха (наричана също [[халколит]] или [[енеолит]]) е епохата в развитието на човека, преходът между [[неолит]]а и [[бронзова епоха|бронзовата епоха]], свързан с откриването на първия [[метал]] - [[Мед (елемент)|медта]]. Терминът е въведен през [[1876]] г. от унгарския археолог [[Ференц Пулски]] на международния архологическиархеологически конгрес, уточнявайки класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.
ПриблизителноПериодът перидаобхваща еприблизително 4000 – 4-3000 г. пр. н.е., като на накоинякои места продължава и до по-късно, а на други отсъства. Най-често халколитът се числи към бронзовата епоха, но понякога се счита и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки, са по-добри от предишните каменни, но каменните остават. Открити са и други метали като [[злато]] и [[калай]].
 
Най-важната находка в [[България]] от халколита е [[Варненски халколитен некропол|ВарненскияВарненският халколитен некропол]], където е открито най-старото обработено злато в света.
 
=== Бронзова епоха ===
{{основна|Бронзова епоха}}
[[Файл:Vases en bronze martelé musée archéologique Dijon France angle 2.JPG|мини|Бронзови вази от този период в археологичвскияархеологическия музей във Франция]]
Бронзовата епоха е период в историята на човечеството, в който металните предмети се произвеждат предимно от [[бронз]]. Тази епоха обхваща в Близкия Изток времето от 3300 г. пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е., в Европа от 3200 г. пр.н.е. до 600 г. пр.н.е., в Средна Европа от 2200 г. пр.н.е. до 800 г. пр.н.е.
 
Тя се дели на ранна, средна и късна.
 
През ІІ-ІІІ-ІІ хилядолетирхил. пр.н.е. е открит бронзът. С бронзови накрайници на дървените [[рало|рала]] обработкатаобработването на земята става много по-бързо и ефикасноефективно. С бронзовите оръжия - [[стрела|стрели]], [[копие|копия]], [[меч]]ове, войната и бойните изкуства също се усъвършенстват. В съперничеството за [[злато]], земи и [[власт]] отделните [[племе]]на враждуват и често воюват помежду си. През този период [[война]]та става част от човешкото ежедневие.
 
Краят на ІІІ хилядолетие пр.н.е. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на [[Евразия]]. В големите средища на земеделската култура окончателно се разпада окончателно родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност. Постепенно отпада материнския род[[матриархат]]ът и се утвърждава [[патриархат]]а. Бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата. Според други промяната не се дължи на миграциимиграция, а на сезонни локални изместванияпремествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии.
 
Но [[металургия]]та на бронза и културата на патриархално-родовите общини се появяват на места значително по-рано поради неравномернонеравномерното развитие на човешките колективиобщества. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието и [[Египет]]. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още през каменно-медната епоха. Сплавта от мед и [[калай]] е позната на различни места още през ІІІ хилядолетие пр.н.е. Още с появата си медта става важен предмет за обмен.
 
=== Желязна епоха ===
{{основна|Желязна епоха}}
Желязната епоха е период в първобитната и раннокласовата история на човечеството, характеризираща се с разпространение на обработката на [[желязо]] и изработването на различни железни предмети. Тя е последният, главен период от трите епохи, квалифицирани като предисторически общества&nbsp; каменна, бронзова и желязна епохи. Нейните начални и крайни дати, както и характеристиките се различават в зависимост от географския регион. Английската желязна епоха свършва с римското завладяване.
 
Приемането и използването на такъв материал съвпада с други промени в обществото, включително различни земеделски практики, религиозни вярвания и художествени стилове. Терминът обозначава състояние на [[цивилизация]]та и [[култура]]та на хората, които използват желязото като материал за режещи инструменти и [[оръжие|оръжия]].
* [[Балти|протобалтски]] култури на горските зони (възможно е да включват [[протославяни]]);
* [[Угро-фински народи|протоугро-фински]] и [[саами|протосаамски]] култури на северните горски зони (предимно около реки и езера);
* степни [[ираноезични]] култури ([[скити]], [[сармати]] и др.);
* пастирско-земеделски култури [[траки]], [[даки]] и [[гети]].
 
== История на развитие на обществените отношения ==
Първите оръдия на труда са дялания камък и пръчката. Хората си изкарват прехраната чрез лов на животни и събиране на плодове. Човешките общности са малки, водещи номадски живот в процеса на добиване на храна. Тези от тях, които живеят в най-благоприятни природни условия започват да живеят уседнал живот.
 
Важен етап от човешкото развитие е възникването на езика. Хората вече са в състояние да изразят по-сложни абстрактни понятия - „камък“, „звяр“ и др. Това дава възможност поколението да се обучава не само чрез примера, кактоно и да се планират различни жизнено важни дейности.
 
Като начало хората използват огъня на готово при пожар възникнал от природни стихии . С времето те се научават да го запалват когато е необходимо.
 
Всяка добита храна се поделя между членовете на групата. Оръдията на труда, съдовете, украшенията са се ползвалиизползвали от отделни индивиди, но притежателят на съответната вещ е длъжен да я поделя с всички останали. Всеки може да вземе чужда вещ и да я ползва без разрешение на притежателя (това се среща и до днес при отделни племена).
 
Марксистката представа на [[Енгелс]] за раннатаранното първобитно общество съдържа предположението, че първоначалните [[Секс|полови отношения]] между хората в дадена общност са били произволни ([[промискуитет]]). Тази идея не е общопризната, още повече, че пълен промискуитет не се наблюдава даже при човекоподобните маймуни.
 
Така или иначе, неконтролируемите прояви на половия инстинкт, даже когато не водят до открити стълкновения между съперници, влияят върху формиращото се единство на общността. За колективния лов е нужна сплотеност между всички нейни членове. Ето защо, възниква забрана на сексуалните отношения между членовете на групата в периода преди лова, а и по време на лова. ПодтисканетоПотискането на половия инстинкт в рамките на една общност принуждава нейните членове да търсят други сексуални партньори в други общности. Започването на сексуални отношения между членове на различни общности прави възможно пълната забрана на сексуалните отношения между членовете на всяка от отделните примитивни групи (т.ннар. [[екзогамия]]). Така всяка общност се превръща в [[Род (общност)|род]], и промискуитетапромискуитетът е заменен от груповия дуално-родов брак. Членовете на родовете, съставляващи дуалната организация, живеят отделно. В тези условия, даден човек принадлежи през целия си живот на колектива, в който е роден, тоест на този, към когото принадлежи майката. Ето защо първите родове са на майката. Два или няколко близки рода започват да се обединяват в [[племе]]на. Родовете се оглавяват от [[старейшина]].
 
Естественият хранител на човека в развитието му е майката първо тя го кърми, после поема отговорността за намирането на храна и всичко нужно. Тази храна трябва да се носи от лова на мъжете-братя на майката, принадлежащи към рода и&#768; си. Така започвазапочват да се оформят клетки, състоящи се от няколко братя, няколко сестри и децата на последните. Те живеят в общи жилища.
 
Едва тогава започват да се оформят [[семейство|семейства]] - образуване на постоянни двойки за по-дълъг или по-кратък период от време. Те се превръщат в [[моногамия|моногамно]] семейство пожизнено еднобрачие на отделни двойки.<ref>[http://scepsis.ru/library/id_84.html Ю. Семенов «Социальная организация отношений между полами: Возникновение и развитие»]</ref>
 
Специалистите в днешно време считат, че по времето на палеолита и неолита преди 20-50 хиляди години, социалното положение на жените и мъжете е равно, макар по-рано да се смяташе, че първоначална дапървоначално е господствал [[матриархат]]а.
 
С изобретяването на [[лък]]а, [[лов]]ът се усъвършенства, опитомено е [[куче]]то, което става помощник на човека в лова. Постепенно, ловът довежда до опитомяването и на други животни&nbsp; появява се първобитното [[животновъдство]]. От събирачествотосъбирачество се преминава към [[земеделие]]: от семената на дивите растения, събирани от хората и неизползвани напълно, започват да никнат посеви около жилищата. Предполага се, че земеделието първо се заражда в [[Предна Азия]]. Този преход е наречен [[Неолитна революция]] и се случва около Х-ІІІ хилядолетие пр.н.е. В Резултатрезултат на това, че средствата за съществуване са все по-обезпечени, започва ръст в общата численост на населението: на границата между V и ІV хилядолетие пр.н.е. на Земята вече живеят около 80 млн. души.<ref>[http://ecolib.com.ua/article.php?book=16&article=1338 Г. Б. Поляк «История мировой экономики»]</ref> По-късно хората овладяват топенето на [[метал]]и (отначало [[мед (елемент)|мед]], после и [[желязо]]), което позволява да се създадат по-съвършени метални оръдия на труда.
 
Изменението на икономиката от чисто събирачество към производство, довежда и до изменение на обществото. При земеделските племена, основен тип селище става [[село]]то, в което живее една община, която от [[Родова община|родова]] се превръща в [[Съседска община|съседска]]. Големите общи домове остават в миналото, и във всеки дом вече живее едно [[Патриархат|патриархално семейство]]. Собствеността върху земята е колективна вътре в колектива отделните хора или семейства владеят участъци земя, които може да се обработват, но не бива да се предават на друг за ползване. В едни общини земеделските участъци ежегодно се преразпределят, при други преразпределението става един път на няколко години, при трети, възможно е участъците да са се раздавали за пожизнено ползване. Оръдията на труда, жилището, домашната посуда, дрехите, украшенията и домашният инвентар са частна собственост, но останки от съвместното използване продължават в някои племена и до днешно време.
 
ПрирастаПрирастът на населението при земеделците и скотовъдите,скотовъдците като правило, е по-голям, отколкото при ловците-събирачи предвид на по-голямата продуктивност на произвеждащите стопанства. Съответно, техните територии могат да изхранят значително повече хора. Аграрните общини започват да запълват земите, както по-рано са ги запълвали общностите на ловците.
 
Важен елемент на обществената организация са [[мъжки съюз|мъжките съюзи]]. Мъжката част на общността избира [[вожд]] от редицатаредиците на мъжете, които се открояват от общата маса с лични качества, знания и богатство. Отначало такива хора имат влияние благодарение на личните си качества, а после властта на вожда започва да се предава по наследство. В резултат на тези процеси започва появата на привилегировани слоеве на обществото вождове, [[жрец]]и, , а също и най-успешните в стопанската дейност. Възниква имущественото неравенство. Вождовете започват да изискват дарове от редовете на общността. Пленените във войните между племената стават [[роб]]и.
 
Първоначално, съседните родове и племена разменят това, което им дава природата: сол, редки камъни и др. Дарове обменят както общностите като цяло, така и отделните индивиди, и това явление се нарича [[дарообмен]]. Една от неговите разновидности е [[ням обмен|немият обмен]]. Това налага разделение между племената на земеделците, скотовъдитескотовъдците и тези, които въвеждат земеделско-скотовъдните стопанства;, и племената с различна икономическа ориентация, а по-късно и в рамките на самите племена. Развива се обмен на продуктите на техния труд.
 
Някои изследователи предполагат, че племената на ловците, неприели аграрното стопанство, започват да „ловуват“ в земеделските общини, отнемайки им храната и имуществото. Така се създава двойна система от произвеждащи общини и грабителски дружини от бивши ловци. Вождовете—предводителиВождовете-предводители на ловците постепенно преминават от грабежи под формата на набези над селяните към регулярни регламентирани събирания на дан ([[трибут]]). За самозащита и защита на поданиците от набези на конкурентите, се строят укрепени [[град]]ове. Последният етап на развитието на обществото преди появата на държавата, е така наречената [[военна демокрация]].
 
ЗапочваЗапочват да се появяват [[вождество|вождествата]] политически единици, включващи в себе си няколко села или общини, обединени под постоянната власт на върховен вожд. Племената започват да се обединяват в [[племенни съюзи]], които постепенно се преобразуват в [[народност]]и. Народностите нарастват с времето заради естествениятестествения прираст на населението, по-нататъшното обединение със съседни племена и завоюването на чужди земи и покоряването на други племена и народности.
 
В резултат на това, именно така възникват първите [[държава|държави]] в [[Месопотамия]], [[Древен Египет]] и [[Древна Индия]] в края на ІV началото на ІІІ хилядолетие пр.н.е.<ref>[http://www.martinauer.net/krieg_u_gen/otkuda.htm Мартин Ауэр. «Откуда берётся война? Конфликт, кооперация и конкуренция с точки зрения самоорганизации систем»]</ref>
 
Редица племена продължават да живеят в родовия строй още доста продължително време. Даже понастоящем все още съществуват такива общности (виж [[Неконтактнинеконтактни народи]]).
 
== Поява на религията ==
{{основна|Религия}}
 
От гледна точка на [[Еволюционно учение|еволюциониста]] и поддръжник на научния [[атеизъм]] [[Ричард Докинс]], изложена в книгата му „[[Делюзията Бог]]“, религията представлява страничен продукт на едно социално-полезно явление, притежаващо признаци на „психически вирус“ [[мем]]а.
 
В [[марксизъм|марксизма]] се счита<ref>[http://scepsis.ru/library/id_305.html Юрий Семёнов «Возникновение религии и её первая, исходная форма — магия»]</ref>, че корените на религията са в реалното практическо безсилие на човека, проявяващо се в ежедневния му живот и което се изразява в това, че той не може самостоятелно да осигури успеха на своята дейност.
 
Съгласно ''концепцията за „дорелигиозния период“'', в историята на човечеството съществува период, когато не е имало религиозни представи. Впоследствие, по силата на едни или други причини, ву хората възникват религиозните вярвания.
 
ВПрез епохата на неолита възникват сложни религиозни култове. Религиозните убеждения впрез този период обичайно се състоят в поклонения пред [[Богиня-майка|Богинята-майка]], [[Небесен отец]], [[Слънце]]то и [[Луна]]та като божества. Характерна за неолита е тенденцията на поклонение пред [[антропоморфизъм|антропоморфни]] [[божества]].
 
При първобитните племена няма специални служители на [[култ]]овете;. религиозноРелигиозно-магическите обреди се извършват предимно от главата на родовата група от името на целия род, или от човек, който се отличава чрез лични качества с репутацията на познаващ света на [[Дух (митология)|духовете]] и [[бог]]овете ([[Знахарство|знахари]], [[шаман]]и и др.). С развитието на социалната диференциация се отделят професионални жреци, които си присвояват изключителното право на общуване с духовете и боговете.
 
== Хронология ==
; [[Ранен палеолит]]
 
* Преди около 2,5 милиона години Доказателства за ранни човешки [[инструмент]]и.
* Преди около 2,4 милиона години Родът ''[[Хора|Хомо]]'' се появява като мършояден хищник.
* Преди около 600&nbsp;000 хиляди години - [[Ловци-събирачи|Лов и събирачество]].
* Преди около 400&nbsp;000 хиляди години – [[Контрол над огъня]].
 
; [[Среден палеолит]]
* Преди около 200&nbsp;000 години&nbsp; Съвременният [[Хомо сапиенс]] се появява в [[Африка]], включително и от гледна точка на липсата на значително количество косми в сравнение с другите примати.
* Преди 300&nbsp;000 до 30&nbsp;000 години [[Мюстер]]ска ([[Неандерталци|Неандерталска]]) култура в [[Европа]].<ref>Shea, J. J. 2003. Neanderthals, competition and the origin of modern human behaviour in the Levant. ''Evolutionary Anthropology'' 12: 173-187.</ref>
* Преди около 75&nbsp;000 години&nbsp; Суперизригването на вулкана [[Тоба]].<ref>{{cite news | first= | last= | coauthors= | title=Mount Toba Eruption&nbsp;— Ancient Humans Unscathed, Study Claims | date= | publisher= | url =http://anthropology.net/2007/07/06/mount-toba-eruption-ancient-humans-unscathed-study-claims/ | work = | pages = | accessdate = 2008-04-20 | language = }}</ref>
* Преди 70, 000 - 50, 000 години - [[Хомо сапиенс]] се придвижва от Африка към [[Азия]].<ref name="traces">This is indicated by the M130 marker in the [[Y chromosome]]. "Traces of a Distant Past," by Gary Stix, ''Scientific American'', July 2008, pages 56-63.</ref> През следващите хилядолетия, потомците им се разпространяват към южната част на [[Индия]], Малайските острови, [[Австралия]], [[Япония]], [[Китай]], [[Сибир]], [[Аляска]] и северозападния бряг на [[Северна Америка]]. <ref name="traces"/>
* Преди около 50&nbsp;000 години - [[Поведенческо съвремие]], от този момент включително и в [[език]]а и сложното познание.
* Преди около 42&nbsp;000 години&nbsp; Изобретяването на [[облекло]]то.
 
;[[Късен палеолит]]
* Преди около 32&nbsp;000 години&nbsp; Започва културата [[Ориняк]] в Европа.
* Преди около 30&nbsp;000 години (28&nbsp;000 години пр.н.е.) Стадо северни елени е избито от хората в долината Везере в днешна [[Франция]].<ref>Gene S. Stuart, "Ice Age Hunters: Artists in Hidden Cages." In ''Mysteries of the Ancient World'', a publication of the National Geographic Society, 1979. Pages 11-18.</ref>
* Около 28&nbsp;500 години пр.н.е.) Нова Гвинея е населена от хопахора от Азия или Австралия.<ref>James Trager, ''The People's Chronology'', 1994, ISBN 0-8050-3134-0</ref>
* Преди около 28&nbsp;000 - 20&nbsp;000 години&nbsp; [[Граветска култура]] в Европа. Изобретяването на [[харпун]]а, иглата и триона.
* Преди около 26&nbsp;000 години (24&nbsp;000 години пр.н.е.) Жените използват влакна за направата на торби за бебета, дрехи, кошници и мрежи.
* Преди около 25&nbsp;000 години (23&nbsp;000 години пр.н.е.) Малко селище, състоящо се от колиби, изградени от скали и от кости на [[мамут]]и е основано в местност, където сега се намира [[Долни Вестонице]] в [[Моравия]] ([[Чехия]]). Това все още е най-старото постоянно човешко поселище, открито от археолозите.<ref>{{cite book|last=Stuart|first=Gene S.|title=Mysteries of the Ancient World|year=1979|publisher=National Geographic Society|page=19 |chapter=Ice Age Hunters: Artists in Hidden Cages}}</ref>
* Преди около 20&nbsp;000 години (18&nbsp;000 години пр.н.е.) - [[Шателперонска култура]] във Франция.<ref>''Encyclopedia Americana'', 2003 edition, volume 6, page 334.</ref>
* Преди около 16&nbsp;000 години (14&nbsp;000 години пр.н.е.) - [[Зубър]], направен от глина, в пещерата, известна като Le Tuc d'Audoubert във френските Пиренеи, близо до границата с [[Испания]].<ref>{{cite book|last=Stuart|first=Gene S.|title=Mysteries of the Ancient World|year=1979|publisher=National Geographic Society|pages=8–10|chapter=Ice Age Hunters: Artists in Hidden Cages}}</ref>
* Преди около 14&nbsp;800 години (12&nbsp;800 години пр.н.е.) Започва влажен период в Северна Африка. Регионът, който по-късно ще стане [[Сахара]] е влажен и плодородна,плодороден и [[водоносен хоризонт|водоносните хоризонти]] са пълни.<ref>"Shift from Savannah to Sahara was Gradual," by Kenneth Chang, ''[[New York Times]]'', May 9, 2008.</ref>
;[[Мезолит]]
;[[Неолит]]
* Около 8&nbsp;0008000 7&nbsp;0007000 години пр.н.е. В севернаСеверна [[Месопотамия]], в днешната северна част на [[Ирак]], започва отглеждането на [[ечемик]] и [[пшеница]]. Първоначално, те се използват за [[бира]], [[каша]] и [[супа]], евентуално за [[хляб]].<ref>Kiple, Kenneth F. and Ornelas, Kriemhild Coneè, eds., The Cambridge World History of Food, Cambridge University Press, 2000, p. 83</ref> В началото на земеделието по товаонова време, се използват пръчки за садене, заменени от примитивен [[плуг]] през следващите векове.<ref>"No-Till: The Quiet Revolution," by David Huggins and John Reganold, ''Scientific American'', July 2008, pages 70-77.</ref> Построена е кръгла каменна кула в [[Йерихон]], запазена днес до около 8,5 метра на височина и 8,5 метра в диаметър.<ref>Fagan, Brian M, ed. ''The Oxford Companion to Archaeology'', Oxford University Press, Oxford 1996 ISBN 978-0-521-40216-3 p 363</ref>
;[[Халколит]]
* Около 3&nbsp;7003700 години пр.н.е. -– В [[Клинопис|КлиновиднотоШумер]] писмосе появява в [[ШумерКлинопис|клиновидното]] писмо и започват да се съхраняват записи. Според по-голямата част от специалистите, първата писменост в Месопотамия е инструмент, който няма голяма връзка с говоримия език.<ref>Glassner, Jean-Jacques. The Invention of Cuneiform: Writing In Sumer. Trans.Zainab,Bahrani. Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 2003. Ebook.</ref>
* Около 3&nbsp;0003000 години пр.н.е. - Започва строителството на [[Стоунхендж]]. Първоначално, той се състои от кръгъл ров и наколен насип от 56 дървени стълба.<ref>Caroline Alexander, "Stonehenge," ''National Geographic'', June 2008.</ref>
 
== Виж още ==
409

редакции