Долни Вадин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м обращение |
||
Ред 24:
Намерена е и една находка от римски бронзови монети в чифлика на Попов. Монетите са от IV в.сл.Хр. ('''Т. Герасимов.''' Известия на Археологическия институт, т. XVIII, 1952, с. 400). Тези монети са били зарити във връзка с втория поход на готите или поради някакво местно събитие.
Село Долни Вадин, което до 1900 г., се нарича Стар Вадин или само Вадин, се среща в османски регистри от 1617 и 1632 г. под името Остовадин ('''РСт,''' 1, с. 400). Това означава, че селото със сигурност е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Крайдунавските села са имали много превратна съдба по време на робството. Често са били обезлюдявани до човек. Оцелелите се спасявали във Влашко, но когато преметнела опасността пак се завръщали. Да вземем само едно сведение, това на Хаджи Калфа, който е минал от тук през средата на XVII в. В своя пътепис той сочи, че Оряховският край представлява същинска пустиня ('''Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа.''' – Румелия и Босна. – Сп. Архив за поселищни проучвания, кн. 2, 1938, с. 92). Всъщност самото селищно име Вадин е доста старинно и сочи датата на своето образуване преди XIV в. Името Вадин произхожда от изчезналото вече от
Село Вадин се споменава и в един план на р. Дунав от Земун до устието ѝ, съставен от 1779 г. до 1782 г. В този план е описан Дунавският бряг, върху който са разположени град Оряхово и селата Селановци, Остров, Вадин и Бешлии ('''П. Коледаров.''' Известия на Държавния архив, кн. 37, 1979, с. 145). Село Вадин е намерило място и в един пътепис от 1832 г. Това село е имало 39 уземни къщи (бордеи, землянки), в които са живеели 150 жители ('''д-р Алекса Ивич.''' 1937, с. 7). Не е никак чудно, че населението на Вадин през 1832 г. е било толкова малко. По време на руско-турската война от 1828/29 г. от село Вадин са избягали 56 семейства и са потърсили убежище в Румъния. На 10 април 1830 г. тези бежанци отправили молба до румънското правителство да им разреши официално да се заселят във Влашко, където вече се били настанили. Ето списъка на тези 56 семейства от Вадин: “В село Янка били вече дошли Марин Гереза и Опро Митров, в село Потелу: Тодор Буйна, Никола, зет на попа Дино, Йон Баур, Йон, син на Скурто, брат му Нечо, Добре Стойкин, брат му Флоро, брат му Стойко, Симеон, брат на Стойко, Радо Бузатулуй, Илия Щапела, Ене Бузата, Тодор, син на Ене Бузата, брат му Михаил, Йон, син на Гита, Лупо, син на Гина, Стан, Флоро Лунго, Спиро Доншарчеа, Стефан Шайгара, Стоян Шека, Стан Чобано, Първо Румъно, Стан ал Стойко; вадинчени, които вече живеели в село Хотару: Флоро Попеску, Майан ал Дино, Нико, негов брат, Станко Кокора, синът му Стоян, Андрей ал Кокоръй, Дино Савчо, Илие Яно, Илие Кунеско, Първан Пирой, брат му Тудор, Станко Владо, Ника ал Шони, Бадо Чобано, Лазар, син на Дан, синът му Кръскьо, Тудор, зет на Лазар, Флоро Вънтура Пае, Туле Въто, Димитро Човика, Радо луй Марко, Радо Тудориа, Динка ал Мария; в село Грождибоду: Йон Преда, Йон Сърбулеско, Стефан Банолуна, Косто Бузато, Стан Чобанел, Стоян Първолето и Тома Чоклу” ('''Стоян Романски.''' Българите във Влашко и Молдова. – Университетска библиотека, № 20. С., 1930, с. 112 и сл.).
| |||