Джон Дън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м обращение |
|||
Ред 30:
Най-ранните стихотворения на Дън показват отлично познаване на английското общество в съчетание с остра критика на проблемите му. Неговите ''Сатири'' се занимават с обикновени [[Елизабет I|Елизабетински]] теми като корупцията в правната система, посредствени поети и помпозни дворяни, но изпъкват благодарение на интелектуалната си изтънченост и поразителна образност. Неговите образи на болест, повръщано, тор и чума спомагат за създаването на силно сатиричен свят, населяван от всички шутове и мошеници на Англия. Третата му сатира обаче се занимава с проблема за истинната религия, въпрос от голямо значение за Дън. Той твърди, че е по-добре внимателно да се изследва собствената религиозна вяра, отколкото сляпо да се следва която и да е установена традиция, тъй като никой няма да бъде спасен на [[Страшен съд|Страшния съд]] твърдейки: „Хари или Мартин ме научи на това.“ През 1601 г. Дън публикува амбициозно, но незавършено стихотворение, ''Метемпсихоза'', сложно обяснение на природата на доброто и злото, проявени по време на последователните метаморфози на душата от растителния ѝ произход в [[Еденска градина|Еденската градина]] до днешното ѝ въплъщение в човечеството.
Ранната поезия на Дън е забележителна и с еротичната си тематика, особено в елегиите (той е първият писател използвал думата „секс“ в днешния ѝ смисъл<ref>The Wordsworth Companion to Literature in English, 1992</ref>), в които използва неконвенционални метафори, като бълха ухапала (и по този начин съединила кръвта им) двама любовници отъждествена с женитбата. В Елегия XIX: ''На своята любовница отиваща в леглото'' той поетично съблича любовницата си и сравнява акта на галенето с изследването на Америка. В Елегия XVIII сравнява пролуката между гърдите на любовницата си с [[Хелеспонт]]а. Дън не публикува тези стихотворения макар да позволява широкото им
== Кариера и късен живот ==
|