Флавий Василиск: Разлика между версии

След смъртта на Лъв, Зенон, който е "варварин" с [[Исаврия|исаврийски]] произход, но в същото време зет на Лъв, се възкачва на императорския трон след краткото управление на собствения му син [[Лъв II]] ([[474]]). "Варварският" произход на императора поражда сред народа на [[Константинопол]] антипатия към Зенон. Освен това силният германски дял сред военните, предвождани от Теодорих Страбон, ненавижда исаврийските офицери, които Лъв I довежда, за да намали зависимостта си от остготите. И накрая, Зенон се отчуждава от своя исаврийски военачалник [[Ил]], който бива подкупен от Василиск. В основата на заговора стои Верина, която подбужда народен бунт срещу императора. Въстанието, подкрепено от Теодорих Страбон, Ил и Армат, е успешно и Верина убеждава императора да напусне града. Зенон побягва към родните си земи, взимайки със себе си част от исаврите, живеещи в Константинопол, както и имперската хазна. Тогава Василиск е провъзгласен за ''август'' на [[9 януари]] [[475]]<ref>Съществува хороскоп, направен в деня на коронацията на Василиск —[[12 януари]] [[475]] в 9 часа сутринта, направен най-вероятно от привърженик на Зенон. Хороскопът, запазен заедно с хороскопите на други двама узурпатори при Зенон чрез арабски източници, правилно предсказва, че краят на управлението на Василиск ще дойде след две години. Вж {{cite book |last=Barton |first=Tamsyn |title=Power and knowledge: Astrology, physiognomics, and medicine under the Roman Empire |year=2002 |month=Dec |publisher=University of Michigan Press |id=ISBN 0-472-08852-1 |pages=p.&nbsp;60 }}</ref> в палата Хебдомон от дворцовите министри и сената.<ref> Обичаят позволявал на сената на признае узурпатор за император, с което Василиск става новият законен владетел. Това обаче е първото приемане на властта с военна сила през последните сто години (Friell).</ref> Градската тълпа си отмъщава на Зенон, убивайки почти всички от останалите в града исаври.<ref name="bury" /><ref name="friell">Friell.</ref>

 

 

== Управление ==