Марко Марчевски: Разлика между версии

Марко Марчевски е роден на 1 октомври [[1898]] г. в балканското село Марча (днес част от гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Учи в Дряново. Сътрудничи с хумористични стихове на сп. „Българан”, в. „К’во да е” (1918), Като войник участвува във Владайското въстние. След [[Първата световна война]] се сближава в София с Георги Бакалов, Антон Страшимиров,Гео Милев, Христо Ясенов, Николай Хрелков,Крум Пенев, Людмил Стоянов, Гьончо Белев и др.1923 г.издава заедно с Николай Хрелков и Стефан Мокрев литературен седмичен вестник „Възход”, в който Гео Милев печати статии "Литература и култура", ""Българският писател" и др., с които обръща гръб на символистите. "Възход" бе спрян от полицията. От началото на 1924 г.е издател на сп. „Пламък, в който гл. редактор е Гео Милев”. След [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] от [[1925]] г. редакцията на "Пламък" е разбита,Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване на граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга в [[Гърция]], и тук е интерниран на остров Сирос, където концлагеристите работят в минитемини за добив на въглища. Комунистите на острова имат нелегална връзка с коминтерн. ПоСъден товаповторно време в България Марко Марчевски задочно бе осъден на смърт. През септември 1925 г. коминтерн дава нареждане той да бъде прехвърлен на Съветски кораб, който впо моментатова време товари въглища от острова и да бъде докаран в Съветски съюз, къдетокадето живее 8 г. като политически емигрант. Работи в ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”,след това в г.Харков в Държавното издателство на националните малцинства в сектор българска литература. Завършва Литературния институт “Тарас Шевченко”. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт. Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински.Става член на Съюза на съветските писатели. След амнистиятаамнистия, през 1934 г.се завръщанетозавръща в [[България]]. Редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново г. Москва.След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван.През 1939 г. издава “Малка философска енциклопедия.” и “Малка литературна енциклопедия” (том 1) и др. Интерниран е в г.[[Смолян]]. През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] - първоначално в „Кръсто поле” („Еникьой”), а после - в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава ново издателство, но правителството му го затворя и не му разрешаватразрешава да издаде том 2 на Литературната енциклопедия както и да преиздаде том 1 и "Малката философска енциклопедия". От сдегасега нататък в България ще се използват само съветски изданияенциклопедии.Работи като редактор в различни периодични издания и издателства - сп. "Весело Другарче" (1944), в. "Лост" (1946), издателство „Народна младеж” (1947-1948), сп. „Септември” (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба”, „Пламък”, „Септември”, „Дружинка”, „Славейче”, в.„Септемврийче”, всекидневния печат. Доцент е по история на руска и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов” (1951-1962).