Преображенски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hristova (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
коорд.
Ред 4:
| картинка-описание = Църквата "Св. Преображение Господне" и камбанарията с часовника
| карта = България
| lat_deg = 43.083117
| lon_deg = 25.650607
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
| страна = България
Ред 18:
| сайт =
}}
[[FileФайл:M.Preobrajenski 01.JPG|мини|дясно|250 п250п|Преображенският манастир]]
[[Файл:Koleloto na zhivota.jpg|мини|дясно|250 п250п|Стенописът на [[Захарий Зограф]] ''Колелото на живота'']]
 
'''Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“''' е [[България|български]] [[манастир]] (бивш [[ставропигия|ставропигиален]]) в [[Великотърновска епархия]], разположен в Дервентския пролом на река [[Янтра]] на 7 км северно от [[Велико Търново]] по пътя към с. [[Самоводене]].
 
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на [[Втората българска държава]] през 13-14 в. Първоначално манастирът е [[метох]] на [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]] от [[Света гора]], но през [[1360]] г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар [[Иван-Александър]] – Сара и сина им цар [[Иван Шишман]], които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 в.