'''ЗападнотюркскиятЗападнохунският хаганат''' или '''каганат''' възниква с разпадането в 5[[603|03]] г. на [[ТюркскиХунните хаганат|Тюркскияплеменни хаганат]]съюзи на Западен и [[Източнотюркски хаганат|Източен]] след смърт чана Атила 453 след новата ера. Простира се от големия завой на [[Дон]] и [[Азовско море]] на [[запад]] до [[планина]]та [[Тян-Шан]] и ''[[североизток|Североизточна]] [[Индия]]''. Ядро на държавното образувание са десет племена от две общностни групи. На [[север]] опора на каганата са [[кумани]]те.
Между двете общности, които са ядката на обединението съществува [[антагонизъм]]. На [[изток]] от [[река]] [[Чу]] се отделят 5 [[племе]]на ''[[дуло]]'', а на [[запад]] други пет ''[[нушиби]]''. Между [[630]] и [[651]] двете групи водят ожесточена междуособна [[война]] за надмощие. [[Столица]] на племенното обединение е [[град]] [[Суяб]]. Продължаващата династична междуособица за трона ([[640]]-[[657]]) води след себе си до вкарването на войски на [[Тан|Танската империя]] в борбата, като ''китайската [[империя]]'' налага начело на каганата свои протежета. Едва в [[704]] г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно [[Източнотюркски хаганат|ИзточнотюркскиятИзточнохунският хаганат]] възползвайки се от междуособицата успява да завладее за кратко в края на 8[[7 век| век]] Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на [[8 век]], каганата под ударите на агресивните северни племена, изтощителната междуособица и външната намеса се разпада окончателно в [[740]] г.
ЗападнотюркскиятЗападнохунският хаганат успява да консолидира ''тюркскитехуните племена'' и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на [[юг]] с възникването на [[селджуки|СелджукскатаХазарският държава]]клан.
