Марко Марчевски: Разлика между версии

'''Марко Марчевски''' (псевдоним на Марко Маринов Марков) е български писател, публицист и преводач. Известен като автор на детско-юношески партизански, приключенско- фантастични произведения и народни приказки.

Марко Марчевски е роден на 1 октомври [[1898]] г. в балканското село Марча (днес част от гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Учи в Дряново. Сътрудничи с хумористични стихове на сп. „Българан”, в. „К’во да е” (1918), Като войник участвуваучаства във Владайското въстние. След [[Първата световна война]] се сближава в София с Георги Бакалов, Антон Страшимиров, Гео Милев, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Крум Пенев, Людмил Стоянов, Гьончо Белев и др. През 1923 г. издава заедно с Николай Хрелков и Стефан Мокрев литературен седмичен вестник „Възход”, в който Гео Милев печати статии "Литература„Литература и култура"култура“, ""Българският„Българският писател"писател“ и др., с които обръща гръб на символистите. "Възход"„Възход“ бее спрян от полицията. От началото на 1924 г. е издател на сп. „Пламък„Пламък“, в който гл. редактор е Гео Милев”Милев. След [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] от [[1925]] г. редакцията на "Пламък"„Пламък“ е разбита, Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване на граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и минава нелегално в [[Гърция]], кадето е интерниран в концлагера на остров Сирос и работи в мини за въглища. Съден е повторно в България и задочно е осъден на смърт. През септември 1925 г. успява нелегално да замине за Съветския съюз и живее 8 г. като политически емигрант. Работи в ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. В Харков г.Харковработи в Държавното издателство за националните малцинства, сектор българска литература. Завършва филологически факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт. Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински.Става член на Съюза на съветските писатели. След амнистия, през 1934 г. се завръща в [[България]]. Редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново г. Москва.След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван.През 1939 г. издава “Малка„Малка философска енциклопедия.” “ и “Малка„Малка литературна енциклопедия”енциклопедия“ (том 1) и др. Интерниран е в г.[[Смолян]]. През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] -– първоначално в „Кръсто поле” („Еникьой”), а после -– в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава ново издателство, но правителството му го затваря и не му разрешава да издаде том 2 на Литературната енциклопедия както и да преиздаде том 1 и "Малката„Малката философска енциклопедия"енциклопедия“ на основание,че от сега нататък в България ще се използват само съветски енциклопедии. Работи като редактор в различни периодични издания и издателства -– сп. "Весело„Весело Другарче"Другарче“ (1944), в. "Лост"„Лост“ (1946), издателство „Народна младеж”младеж“ (1947-1948), сп. „Септември”„Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба”дружба“, „Пламък”„Пламък“, „Септември”„Септември“, „Дружинка”„Дружинка“, „Славейче”„Славейче“, в.„Септемврийче”„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов”Сарафов“ (1951-1962). В съюзаСъюза на българските писателите завежда отдел детска литература.

Известни са и неговите детско-юношески произведения “„[[Митко Палаузов]]”“ (1951 г.), “Сините„Сините скали”скали“ (1948 г.), “Героите„Героите на Белица”Белица“ (1950 г.), “Остров„Остров Тамбукту”Тамбукту“ (1955-1957 г., в 3 т.) , Народни приказки и др. Превежда творби на [[Михаил Шолохов|М. Шолохов]], В. В. Иванов, [[Максим Горки|М. Горки]], [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]], [[Аркадий Гайдар|А. П. Гайдар]], [[Жул Верн|Ж. Верн]], [[Хариет Бичър Стоу|Х. Бичър Стоу]] и др.

* "Априлски„Априлски дни"дни“. изд.1956 г., автор Марко Марчевски

* „[http://borislav.free.fr/mylib/text/2343 "Остров Тамбукту"]“.