Марко Марчевски: Разлика между версии

Марко Марчевски е роден на 1 октомври [[1898]] г. в балканското село Марча (днес част от гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Учи в Дряново. Сътрудничи с хумористични стихове на сп. „Българан”, в. „К’во да е” (1918), Като войник участва във Владайското въстние. След [[Първата световна война]] се сближава в София с Георги Бакалов, Антон Страшимиров, Гео Милев, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Крум Пенев, Людмил Стоянов, Гьончо Белев и др. През 1923 г. издава заедно с Николай Хрелков и Стефан Мокрев литературен седмичен вестник „Възход”, в който Гео Милев печати статии „Литература и култура“, „Българският писател“ и др., с които обръща гръб на символистите. „Възход“ е спрян от полицията. От началото на 1924 г. е издател на сп. „Пламък“, в който гл. редактор е Гео Милев. След [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] от [[1925]] г. редакцията на „Пламък“ е разбита, Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване на граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и минава нелегално в [[Гърция]], кадето е интерниран в концлагера на остров Сирос и работи в мини за въглища. Съден е повторно в България и задочно е осъден на смърт. През септември 1925 г. успява нелегално да замине за Съветския съюз и,кадето живее 8 г. като политически емигрант. Работи в ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. В Харков работи в Държавното издателство за националнитенационални малцинства, сектор българска литература. Завършва филологически факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт. Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински.Става член на Съюза на съветските писатели. След амнистия, през 1934 г. се завръща в [[България]]. Редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново г. Москва.След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван.През 1939 г. издава „Малка философска енциклопедия.“ и „Малка литературна енциклопедия“ (том 1) и дрруско-български речник. Интерниран е в [[Смолян]]. През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] – първоначално в „Кръсто поле” („Еникьой”), аслед после –това в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава ново издателство, но правителствотоНародното правителство му го затваря и не му разрешава да издаде том 2 на Литературната енциклопедия както и да преиздаде на същата том 1 и „Малката философска енциклопедия“ напоради основание,че от сега нататъкрешението в България щеда се използват само съветски енциклопедии. Работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947-1948), сп. „Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел детска литература.