Уикипедия

Марко Марчевски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
форматиране
Ред 1:
{{писател
| име = Марко МарчевскиМаринов Марков
| снимка = Марко Марчевский.jpg
| размер =
| описание = български писател
| псевдоним = '''Марко Марчевски'''
| дата на раждане = [[1{{Дата октомври]]на [[раждане|1898]]|10|1|1}}▼
| наставка =
| фон =
▲| дата на раждане = [[1 октомври]] [[1898]]
| място на раждане = с. Марча, днес част от гр. [[Дряново]], [[България]]
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1962|4|10|1898|10|1|1}}
| място на смърт = [[София]], [[България]]
| работил = [[писател]], [[редактор]], [[издател]], [[преподавател]]
| националност = {{флаг|България}} [[българин]]
| период = 1918-1962
| жанрове = [[приключенска литература]]
| теми =
| направление =
Line 27 ⟶ 24:
}}
 
'''Марко Марчевски''' (псевдоним на Марко Маринов Марков) е български [[писател]], [[публицист]] и [[преводач]]. Известен като автор на детско-юношески партизански, приключенско-фантастични произведения и народни приказки.
 
== Биография ==
Марко Марчевски е роден на [[1 октомври]] [[1898]] г. в балканското село Марча (днес част от гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Учи в Дряново. Сътрудничи с хумористични стихове на сп. „Българан” и в. „К’во да е” (1918).
Марко Марчевски е роден на 1 октомври [[1898]] г. в балканското село Марча (днес част от гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Учи в Дряново. Сътрудничи с хумористични стихове на сп. „Българан”, в. „К’во да е” (1918), Като войник участва във Владайското въстние. След [[Първата световна война]] се сближава в София с Георги Бакалов, Антон Страшимиров, Гео Милев, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Крум Пенев, Людмил Стоянов, Гьончо Белев и др. През 1923 г. издава заедно с Николай Хрелков и Стефан Мокрев литературен седмичен вестник „Възход”, в който Гео Милев печати статии „Литература и култура“, „Българският писател“ и др., с които обръща гръб на символистите. „Възход“ е спрян от полицията. От началото на 1924 г. е издател на сп. „Пламък“, в който гл. редактор е Гео Милев. След [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] от [[1925]] г. редакцията на „Пламък“ е разбита, Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване на граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и минава нелегално в [[Гърция]], кадето е интерниран в концлагера на остров Сирос и работи в мини за въглища. Съден е повторно в България и задочно осъден на смърт. През септември 1925 г. успява нелегално да замине за Съветския съюз,кадето живее 8 г. като политически емигрант. Работи в ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. В Харков работи в Държавното издателство за национални малцинства, сектор българска литература. Завършва филологически факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт. Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински.Става член на Съюза на съветските писатели. След амнистия, през 1934 г. се завръща в [[България]]. Редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново г. Москва.След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван.През 1939 г. издава „Малка философска енциклопедия.“ и „Малка литературна енциклопедия“ (том 1) и руско-български речник. Интерниран е в [[Смолян]]. През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле” („Еникьой”), след това в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава ново издателство, но Народното правителство му го затваря и не му разрешава да издаде том 2 на Литературната енциклопедия както и да преиздаде на същата том 1 и „Малката философска енциклопедия“ поради решението в България да се използват само съветски енциклопедии. Работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947-1948), сп. „Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел детска литература.
 
Като войник участва във Владайското въстание. След [[Първата световна война]] се сближава в София с [[Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Гео Милев]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. издава заедно с [[Николай Хрелков]] и [[Стефан Мокрев]] литературен седмичен вестник „Възход”, в който Гео Милев печата статии „Литература и култура“, „Българският писател“ и др., с които обръща гръб на символистите. „Възход“ е спрян от полицията. От началото на 1924 г. е издател на сп. „Пламък“, в който гл. редактор е Гео Милев.
 
След [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] от [[1925]] г. редакцията на „Пламък“ е разбита, Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване на граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и минава нелегално в [[Гърция]], където е интерниран в концлагера на остров [[Сирос]] и работи в мини за въглища. Съден е повторно в България и задочно осъден на смърт.
 
През септември 1925 г. успява нелегално да замине за Съветския съюз, където живее 8 г. като политически емигрант. Работи в ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. В [[Харков]] работи в Държавното издателство за национални малцинства, сектор българска литература. Завършва филологически факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт. Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински. Става член на Съюза на съветските писатели.
 
След амнистия, през 1934 г. се завръща в [[България]]. Редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново г. Москва. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. През 1939 г. издава „Малка философска енциклопедия.“ и „Малка литературна енциклопедия“ (том 1) и руско-български речник. Интерниран е в [[Смолян]].
 
През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле” („Еникьой”), след това в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава ново издателство, но Народното правителство му го затваря и не му разрешава да издаде том 2 на „Литературната енциклопедия“ както и да преиздаде на същата том 1 и „Малката философска енциклопедия“ поради решението в България да се използват само съветски енциклопедии.
 
Работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947-1948), сп. „Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел детска литература.
 
Известни са и неговите детско-юношески произведения „[[Митко Палаузов]]“ (1951 г.), „Сините скали“ (1948 г.), „Героите на Белица“ (1950 г.), „Остров Тамбукту“ (1955-1957 г., в 3 т.) , Народни приказки и др. Превежда творби на [[Михаил Шолохов|М. Шолохов]], В. В. Иванов, [[Максим Горки|М. Горки]], [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]], [[Аркадий Гайдар|А. П. Гайдар]], [[Жул Верн|Ж. Верн]], [[Хариет Бичър Стоу|Х. Бичър Стоу]] и др.
 
== Библиография ==
{{дребно2|1=
* ''"Бунт"'', разкази (1930)
* ''"Окървавената Огоста"'', разкази (1931)
Line 83 ⟶ 91:
* ''"Лоша дума"'', приказка (1964)
* ''"Партизански повести. Героите на Белица. Партийна тайна"'' (1974; 1975)
 
}}
== Източници ==
* Речник на българската литература, т. 2, с. 349-350. София, Изд. на БАН, 1977.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Марчевски“.