Разлика между версии на „Васил Берон“

(Премахната редакция 6101727 на DelyanPetrov (б.))
Васил Берон е роден през [[1824]] година в [[Котел]] в семейството на [[Стоян Хаджибончев]], собственик и търговец на добитък. Майка му, Жейна, е сестра на просветния деец [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].
 
Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четирима синасинове: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава. Най-малкият син – Васил, към когото майката има особена слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя, и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравненеца Райно Попович, който въвежда усвоения от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.
 
Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за неотдавнашните кърджалийски ужаси, за изгарянето на близки и далечни села и градове, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджалийска хайка. Особено приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който е с три години по-голям от него и предишната[[1834]] година се е преместил да учи в [[Карлово]] при някогашния тамошен учител [[Райко Попович]].
Анонимен потребител