Русе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
вр. необосновано изтрита информация |
|||
Ред 183:
[[File:Staroto-kazino.jpg|300px|thumb|Градската градина и сградата на Общинското казино]]
Между [[Първа световна война|I<sup>-та</sup>]] и [[Втора световна война|II<sup>-та</sup> световна война]], след завземането на [[Южна Добруджа]] от [[Румъния]], икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само две консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.
Характерно за архитектурата на сградите от този период е масовата употреба на желязо, бетон и стъкло. По това време са построени Пощата (сега наричана "Старата поща") - 1930 г, Речна гара - 1931 г., Товарна гара - 1935 г., [[Градски_хали_(Русе)|'''Градските Хали''']] - 1939 г. и Съдебната палата - 1940 г. Бурното развитие на града в този период се свързва изключително с името на кмета инж. [[Кирил Старцев]]. Знаково за периода на неговото управление е преустройството на централния градски площад. Паркът с ограда и врата, която се заключва вечер, се превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща '''"Стъклената будка"''' – спирка павилион, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е "Мостът на въздишките", който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града - водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа. <ref>"РУСЕ ПРЕД ИЗБОР НА ПРИОРИТЕТИ. ЛОКАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ И ПРЕХОД" - Николай Ненов, Регионален исторически музей – Русе</ref>
| |||