Василий II Българоубиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 30:
===Междуособни войни===
Първата четвърт от царуването на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите се военни и поддържащите ги богати земевладелци (т.нар. „динати“). Първи срещу него въстава управителят на [[тема]] [[Месопотамия (римска провинция)|Месопотамия]] [[Варда Склир]]. След като се обявява за император (лятото на 976 г.), Склир разбива две армии на константинополското правителство и овладява цяла [[Мала Азия]]. Въстанието му е потушено след тригодишни борби през 979 г., но узурпатора бяга при арабите. В резултат победителят на Склир - пълководецът [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], заема мястото му като командир (доместик) на източните ромейски войски, а фактическата власт в [[Константинопол]] остава в ръцете на [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] до 985 г. Тогава Василий II отстранява своя съименник, изобличен в заговор, изоставя завинаги дворцовия живот на развлечения и от този момент се посвещава изцяло на държавното управление и войната.<ref>Psellus, pp. 19–22</ref>
Въпреки своята решителност, императорът дотогава няма практически опит във военното командване и през 986 г. търпи [[Битка при Траянови врата|голямо поражение от българите]], което подкопава авторитета му и провокира ново въстание на Склир в Месопотамия. Изпратен отново срещу бунтовника, този път Фока се обявява сам за император, повежда войските си към столицата и достига [[Босфора]] и [[Дарданелите]]. С руска помощ Василий II удържа победа в решителната битка при [[Абидос (Хелеспонт)|Абидос]] през април 989 г. и до края на същата година усмирява разбунтувалите се области.<ref>{{Харв|Мутафчиев|1994|loc=269-274}}; {{Харв|Острогорски|1998|loc=392-393, 397-398}}</ref>
| |||