Шахбединова Имарет джамия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 26:
'''Шахбединовата Имарет джамия''' ({{lang-tr|Şahabettin İmaret Camii}}) е действащ [[джамия|мюсюлмански храм]] в [[Мараша (Пловдив)|Мараша]], [[Пловдив]], [[България]].
 
Джамията е изградена през 1444 или 1445 година от румелийския [[бейлербей]] [[Шахбедин паша]] на десния бряг на река [[Марица]], вблизост до Моста на [[Лала Шахин]] (днешния Пешеходен мост). Според [[Богдан Филов]] тя "принадлежи към най-хубавите и интересни турски постройки у нас".<ref>Филов, Б. Запазването на Имарет-джамия в Пловдив. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 258.</ref> [[Любен Каравелов]] разказва, че сградата ѝ е бивша [[християнство|християнска]] черква.<ref>Каравелов, Л. Записки за България и за българите (ред. В. Каратеодоров). С., 1940, [http://quod.lib.umich.edu/b/bosnia/anb1904.0001.001/93?page=root;size=100;view=image 89].</ref> Високо над входа по-рано е имало плоча (сега свалена и счупена),<ref>Бойков, Г. "Османизацията" на Пловдив (Филибе) през ХV в.: население, градоустройство и архитектура. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, [http://www.academia.edu/2508063/_V_._-_Ottomanization_of_Plovdiv_Filibe_in_the_15th_century_population_urbanism_and_architecture_Godishnik_na_Regionalen_Istoricheski_Muzey_-_Plovdiv_2012_39-67 58-59]; Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 198 (цветна снимка).</ref> на която на [[арабски език]] пише:
 
{{цитат|С благословията на честития [[султан]], син на султан, султан [[Мурад II|Мурад хан]], син на [[Мехмед I|Мохамед хан]], султан, да бъде вечно царството му, бейлербей [[хаджия|хаджи]] Шахабедин паша заповяда изграждането на този възвишен [[имарет]]. Бог да го зарадва с каквото пожелае на двата свята за това, което изгради. За датата да се приеме старото благодеятелство от [[хиджра|преселението на Пророка]].<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 35-36.</ref>}}