Великият инквизитор: Разлика между версии

Творческият отговор на Достоевски не закъснява — започва да пише знаменитото си Петокнижие, чийто своеобразен Декалог е романът "Братя Карамазови". Мащабът при Достоевски е и друг. Посредством него писателят цели да надхвърли епохата на 19 век, като разрови и ракрие назад във времето до 16 век — корените на "Матушка Рус". За целта Достоевски се усамотява в [[Старая Руса]], веднага след победата на Русия в [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската]] и [[освобождение на България|освободителна за България - война]]. Достоевски е сред най-яростните защитници на българската освободителна [[кауза]], редом с [[Уилям Гладстон]], [[Виктор Юго]] и [[Ото фон Бисмарк]]. Русия е отново първа цигулка в концерта на [[великите сили]], а и Достоевски вижда в тази битка изпълнението на един "свещен дълг", къмто онези които дадоха на братята си четмо и писмо в т.ч. и Библията и [[християнизация]]та на понятен за народа език — неговия си.

 

 

Това е великата тайна на Русия, кореспондираща с поемата за "Великият инквизитор" на 16 век, но на Изток, и не в Севиля, а в и с Москва (отново авторова игра на думи с умишлен лапсус).

Цялото творчество на писателят е пропито от християнската идея, [[християнска етика|етика]] и [[вяра]]. Точно и заради това, петте му големи романа следват структурно Петокнижието по принципа на изказаното от [[Вернер Келер]]: {{цитат|Никоя книга в историята на човечеството, не е имала толкова съществено значение, не е оказвала такова решително влияние върху развитието на света и не е намерила такова широко разпространение в него, както Библията.|}}<ref>{{cite book |last= Христова |first= Маргарита |authorlink= Маргарита Христова |title= Библията в часовете по литература, стр. 8 - Част I, Библия, Стар завет |year= 2002, ISBN 954-432-735-3 |publisher= Слово }}</ref> Същото важи и за творчеството на Достоевски върху мисълта на 20 век — едновременно най-динамичният и най-трагичният въобще в историята.<ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 7 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>

 

 

Какво има да се прибави повече, както казва през устата на "Великият инквизитор" на Изтока — Иван (а по библейски Йоан) ? Нищо или всичко "е така отгатнато и така се е оправдало, че нищо повече не може нито да се прибави към тях, нито да се махне". В този смисъл християнско-библейският контекст е очеваден и той по своето общочовешко и хуманно значение е изразен блестящо от "бащата на социологията" [[Макс Вебер]] в писмо до своя брат [[Алфред Вебер]] по повод неговата конфирмация — от 25 март 1884 г. /само четири години след смъртта на писателят/: {{цитат|Християнската религия е една от опорите, върху които почива всичко велико, създадено в този свят: възникналите държави; всички велики дела, които те са извършили; грандиозните закони и наредби, които са създали, та дори науката и всички велики мисли на човешкия род са се развивали главно под въздействието на християнството. Никога, откакто свят светува, мислите и сърцата на хората не са били така развълнувани, както от идеите на християнската вяра и християнската любов към ближния. Колкото повече се взираш в летописите на историята на човечеството, толкова по-ясно ще ти става това. Факт е, че в наше време всичко, което разбираме под понятието култура, почива на първо място върху християнството, че днес в учрежденията и подредбата на цялото човешко общество, в неговия начин на мислене и действие, всичко е свързано и зависи от християнството до такава степен, че ние дори не забелязваме и изобщо не съзнаваме повече, че във всичко, което правим и мислим, сме под влиянието на християнската религия. Християнството е общата връзка, която ни свързва с всички народи и хора, стоящи на същото равнище като нас, тъй като дори онези сред нас, които не се наричат християни или пък твърдят, че не искат да имат нищо общо с християнството, всъщност са усвоили основните мисли на християнството и действат несъзнателно според неговото учение.|}} <ref>{{cite book |last= Демандт |first= Александър |authorlink= Александър Демандт |title= Невинни ръце — Понтий Пилат в историята, стр. 302 |year= 2003, ISBN 954-8945-76-2 |publisher= "Изток-Запад" }}</ref>

 

 

=== Руско-глобален контекст - "великият инквизитор" на Русия ===

{|

|--

|--

|[[Фьодор Карамазов]] ||''[[Светослав I]]''||слабото царуване на ''[[Фьодор I]]'', последвано от краткотрайното на ''[[Фьодор II]]''

Мащабът на писателя е колосален. Авторът иска да представи на читателя именно този исторически сблъсък, който поражда и ражда [[ново време|новото време]]. Какви по-подходящи образи за това от [[Исус Христос]] и [[Томас де Торквемада]] - първият [[Историчност на Исус Христос|подлаган исторически на съмнение]], а вторият — безспорен: {{цитат|Ти ли си, ти ли си? - Но като не получава отговор, бързо прибавя: - Не отговаряй, мълчи. Та и какво би могъл да кажеш. Пък и нямаш право нищо да прибавяш към онова, което вече си казал по-рано. ... Петнадесет века се мъчихме с тази свобода, но сега с това е свършено, и то окончателно. Не вярваш ли, че е свършено окончателно? ...|}}

 

 

== Краят ==