Разлика между версии на „Русе“

3649 bytes added ,  преди 8 години
(вр. необосновано изтрита информация)
С налагането на социалистическия строй Русе загубва своя аристократичен облик. Заличен е стопанския, политически и културен елит на града. <ref>http://www.ongal.net/editions/Ethnourbana/9Ethnourbana_Ivanova_web.pdf ДЕВЕТИ СЕПЕТЕМВРИ 1944 Г. КАТО ХРОНОТОП В РАЗКАЗИТЕ НА РУСЕНЦИ - Регионален исторически музей – Русе</ref>
 
Тласък в развитието на града става построяването на [[Дунав мост]] през 1954 г. и бързата индустриализация. Развиват се [[машиностроене]]то ([[корабостроене]], [[тежко машиностроене]], производство на металорежещи машини, производство на селскостопански машини, [[електроника]], [[приборостроене]] и др.), [[химическа промишленост|химическата]] ([[нефтопреработване]], производство на бои) и [[лека промишленост|леката промишленост]]. Изградено е голямо пристанище. Завършен е ТЕЦ – Русе, който е трети по мощност у нас след “Марица-Изток” и ТЕЦ – Варна. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища – техникум по зърносъхранение, техникум по индустриална химия, техникум по корабостроене, техникум по ж.п. транспорт, техникум по строителство и техникум по механотехника. Градът става университетски център. Построяват се сградите на [[Оперно-филхармонично дружество - Русе|Операта]], Дома на културата, Централна Ж.П. Гара и Гара Разпределителна. </ref> <ref>http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците - Регионален исторически музей</ref>
 
В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да събори храма [[Всех Святих (Русе)|"Всях Светих"]], паметник с архитектурно и историческо значение, и на негово място да построи храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Църквата е съборена на 26 октомври 1975 г, десет години след затварянето й през 1965 г. Останките на 39-ма известни българи, сред които [[Любен Каравелов]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Караджа]], [[Панайот Хитов]], [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Ангел Кънчев]] и др, са изровени от гробовете и препогребани в [[Пантеон_на_Възрожденците|Пантеона на Възрожденците]] <ref>Жейнов И., Антонова В. "Възрожденското гробище, църквата "Всях Светих" и пантеонът на възрожденците в Русе", Издателство "Държавен архив", 2006 г.</ref> <ref>http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците - Регионален исторически музей</ref>
 
В следващите десетилетия в града са устроени и познатите за времето на социализма масови панелни жилищни комплекси – “Дружба 3”, “Чародейка”, “Здравец-Изток”. В средата на 70-те год. на ХХ век автомобилното движение се отклонява от главната улица (“Александровска”), която се превръща в пешеходна зона. Съборен е един от символите на града - "Стъклената будка". </ref> <ref>http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците - Регионален исторически музей</ref>
По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186&nbsp;000 души.
 
В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическият завод „[[Верахим]]“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града, на 28 септември 1987 г. се организира първата публичната демонстрация - опит за граждански натиск по време на [[социализъм|социализма]]. На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създаден е [[Обществен комитет за екологична защита на Русе|Обществения комитет за екологична защита на Русе]], зад чиято кауза застават редица български интелектуалци. На 10 февруари 1988 г. се провел и най-масовия протест – '''“демонстрацията на майките с количките”'''. Създава се [[Независимо_сдружение_„Екогласност“|Независимо сдружение „Екогласност“]]. <ref>[http://notabene-bg.org/read.php?id=260 Анатомия на един граждански протест в България в края на социализма: случаят „Русе"]</ref><ref>[http://bnt.bg/part-of-show/novite-stari-istorii-obgazyavaneto-na-ruse-prez-80-te-godini “Новите стари истории” – Обгазяването на Русе през 80-те години]</ref>. След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от капацитета си и обгазяванията постепенно спират до 1991 г.
 
През периода е започнато проектирането на множество обществено значими сгради, чието строителство продължава повече от 20 години. Навреме е завършен само бившият Партиен дом, подслонил днес Областната и Общинската администрация. В края на 90-те год.е завършен Хирургическият блок на Окръжната болница. Остава недовършена новата част на Доходното здание, не е доведено до край строителството на Историческия музей и на Екомузея в Русе, части от булеварди и подлези. Сградата на [[Стара музикална гимназия|Старата музикална гимназия]], [[паметник на културата]] в еклектичен архитектурен стил, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика, е силно засегната от земетресението в Стражица и затворена до ден днешен. Излети са основите на спортна зала с капацитет от 5000 места. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186&nbsp;000 души.
 
=== Развитие в посткомунизма ===
{{раздел-мъниче}}
През втората половина на 90-те годинигод. на ХХ век Русе се отърсва и от знаците на комунизма. Демонтирани са паметниците на Ленин и Г. Димитров в целия град. цялостнатаЦялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.
 
През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.
През 2011 г централната градска част беше обновена чрез европейски проект на стойност 10 млн. лв. В експлоатация бе пуснат '''първият сух фонтан''' в [[България]]. В процес на строеж са спортната зала и първият частен музей в България. Вече работи и пречиствателната станция за отпадъчни води в Русе, част от интегрирания воден проект на крайдунавския град, финансиран по програмата ИСПА на ЕС на обща стойност от 57 млн. евро.
133

редакции