Марко Марчевски: Разлика между версии

Като войникновобранец участва във Владайското въстание. След [[Първата световна война]] се сближава в София с [[Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Гео Милев]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. издава заедно с [[Николай Хрелков]] и [[Стефан Мокрев]] литературен седмичен вестник „Възход”, в който Гео Милев печата статии „Литература и култура“,. и „Българският писател“ и др., с които обръща гръб на символистите. „Възход“ е спрян от полицията. От началото на 1924 г. Марко Марчевски е издател на сп. „Пламък“, в който гл.главен редактор е Гео Милев, а Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров са редактори.

След [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] от [[1925]] г. редакцията на „Пламък“ е разбита, Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване на граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява нелегално да избяга и минава нелегално в [[Гърция]],. къдетоТук е интерниран в концлагераконцлагер на остров [[Сирос]] и работи в мини за въглища. Съден е повторно в България и задочно осъден на смърт.

През септември 1925 г. успява нелегално да замине за Съветския съюз, където живее 8 г. като политически емигрант. Работи като журналист в ленинградскатаЛенинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. ВСлед това като редактор в г. [[Харков]], работи в Държавното издателство за национални малцинства, сектор българска литература. Завършва филологически факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт им. Шевченко. Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински. Става член на Съюза на съветските писатели.

След амнистияамнистията от 1932 г., през 1934 г. се завръща в [[България]]. Редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново г. Москва. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. През 1939 г. издава „Малка философска енциклопедия.“ и, „Малка литературна енциклопедия“ (том 1) и руско-български речник. Интерниран е в г. [[Смолян]].

През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле” („Еникьой”), след това в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава ново свое издателство, но Народното правителство му го затваря и не му разрешава да преиздаде том 1 и да издаде новият том 2 на „Литературната енциклопедия“ както и да преиздаде„Малката нафилософска същатаенциклопедия“, том 1въз иоснова „Малката философска енциклопедия“на поради решениеторешение в България да се използват само съветски енциклопедии.