Марко Марчевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
Марко Марчевски е роден на [[1 октомври]] [[1898]] г. в балканското село Марча (днес част от гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Учи в Дряново. Сътрудничи с хумористични стихове на сп. „Българан” и в. „К’во да е” (1918).
 
Като новобранец участва във Владайското въстание. След [[Първата световна война]] се сближавае в София и се сближава с [[Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Гео Милев]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. издава заедно с [[Николай Хрелков]] и [[Стефан Мокрев]] литературен седмичен вестник „Възход”,. вВъв койтовторият Гео Милеви печататретият статииброй поместват статиите на Гео Милев „Литература и култура“,. и „Българският писател“ писател", св които обръщаавтора гръб насе отказва от символиститесимволизма. „Възход“ е спрян от полицията. От началото на 1924 г. Марко Марчевски е издател на сп. „Пламък“, в който главен редактор е Гео Милев, а Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров са редактори.
 
След [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] от [[1925]] г. редакцията на „Пламък“ е разбита, Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване на граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява нелегално да избяга в [[Гърция]]. Тук е интерниран в концлагер на остров [[Сирос]] и работи в мини за въглища. Съден е повторно в България и задочно е осъден на смърт.
 
През септември 1925 г. успява нелегално да замине за Съветския съюз, където живее 8 г. като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. След това като редактор в г. [[Харков]], в Държавното издателство за национални малцинства, сектор българска литература в г. [[Харков]]. Завършва филологически факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт им. Шевченко. Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински. Става член на Съюза на съветските писатели.
 
След амнистията от 1932 г., през 1934 г. се завръща в [[България]]. Редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново г. Москва. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. През 1939 г. издава „Малка философска енциклопедия.“, „Малка литературна енциклопедия“ (том 1) и руско-български речник. Интерниран е в г. [[Смолян]].
 
През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле” („Еникьой”), след това в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава ново свое издателство, но Народното правителство му го затваря и не му разрешава да преиздаде том 1 и да издаде новият том 2 на „Литературната енциклопедия“ както и „Малката философска енциклопедия“,защото е въз основа навзето решение в България да се използват само съветски енциклопедии.
 
Работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947-1948), сп. „Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел детска литература.