Байлово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Boykotk (беседа | приноси)
Boykotk (беседа | приноси)
Ред 42:
Старото село Байлово се намирало на 500-600 м западно от днешното в речната долинка около стария параклис "Св. Троица". Височината, за която се предполага, че е била център на селото, носи названието Манастирят и според стари предания тук се намирал манастирът "Св. Георги". По-късно (1792 г.) селото е изчезнало, причините за което са неизвестни, никакви спомени и предания не говорят за това. По всяка вероятност изчезването на селото е било причинено от турските войски, пристигащи от изток по разни направления. Те навярно са вършили големи безчинства върху населението, отбелязано в записките на поп Вуче от Хрелово (Рельово, Самоковско) от 1738 г.
 
Днешното с. Байлово се е заселило на това място около 1815 г. Неговото начало поставил прадядото на Елин Пелин — [[Кара Станьо Иванов]] от Болчовската махала на с. [[Поибрене]], Панагюрско. Отначало той идвал по тези места, за да крие овцете си от турците бегликчии. Най-напред основал поселище в м. Кленов дол, а след това се преместил на сегашното място, защото било по-топло и скрито и имало хубави пасища и вода в изобилие. Тук има голям и буен извор, даващ началото на Байловската река, в долния край на която имало четири воденици. В днешно време от тях е останала само една.
 
Турците не били съгласни с новите преселници и ги поканили да се завърнат, откъдето са дошли. Дядо Станьо бил мъдър и оправен човек, знаел добре турски език и това му помогнало да открие в София тапията на старото с. Байлово с означените граници на землището му и с това „узаконил" новото селище. Започнал да привлича и други заселници. От [[Поибрене]] дошли Петковци и Генковци, от [[Вакарел]] и [[Белица]] пристигнали родоначалниците на днешните родове Божичковци, Чакърци, Кулинци и Панковци, от [[Литаково]] се преселили Ценовци, Гацовци и Шкодровци, от [[Голема Раковица]] — Гераците и Тинтовци, от [[Рашково]] — Загорците, от Македония (с. Лешко) — Бежаниите, и др. Така второто Байлово набира хора и сили и съществува вече 200 години.