Байлово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Boykotk (беседа | приноси)
Boykotk (беседа | приноси)
Ред 71:
 
=== След 1944 ===
След 1944 условията на живот в селото значително се променят, променя се и облика на селото. Дава се повече работа на жителите на селото, тъй като в страната започва масова [[индустриализация]] и строителство, в които байловчани намират възможност за работа и доходи. През 1946—1947 селото е електрифицирано, направен е и пътят за София, а през 1953 за столицата поема първият редовен държавен автобус. Но все още независимо отВъпреки тези и някои други придобивки, животът на байловчани не се променя по отношение на земеделието и бягството от селото продължава - земята все още се обработва с примитивно дървено рало, както и всички останали стопански процеси продължават да се извършват на ръка. Това се променя, когато на 22 март 1956 Захари Гергов, тогава полски пазач към съвета, подписва първото заявление-декларация за влизане в [[ТКЗС]]. На 24 април същата година в байловското землище оре първият [[трактор]], съветско производство, модел ДТ-54, с тракторист Мирчо Димитров от с. [[Григорево]]. Три месеца по-късно за пръв път е посрещнат и първият комбайн с комбайнери Димитър Стоянов от гр. [[Елин Пелин (град)|Елин Пелин]] и Григор Ленков от с. [[Лесново]].
 
В чест на 100 г. от рождението на Елин Пелин през 1977 е открит културен дом-паметник на негово име, който представлява обширна сграда с библиотека, кино, зали и т.н., и паметник на Елин Пелин пред него, който се превръща в основна забележителност, заедно с родната къща на Елин Пелин в Байлово.