Уикипедия

Шахбединова Имарет джамия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 32:
Цифровото съответствие на арабските букви в израза „да се приеме старото благодеятелство" е общо 848. Тази година в мюсюлманския календар отговаря на 1444-1445 от Рождество Христово. Според Григор Бойков джамията е строена през 1444 г. (преди [[Мурад II]] да се оттегли от престола),<ref>Бойков, Г. The Waqf and the Complex of Şihabeddin Paşa in Filibe. – In: Balkanlarda Osmanlı Vakıfları ve Eserleri Sempozyumu, İstnbul-Edirne 9-11 Mayıs 2012 (ed. Burhan Ersoy). Ankara, 2012, [http://www.academia.edu/2508081/_The_Waqf_and_the_Complex_of_Sihabeddin_Pasa_in_Filibe._In_Burhan_Ersoy_ed._Balkanlarda_Osmanli_Vakiflari_ve_Eserleri_Sempozyumu_Istnbul-Edirne_9-11_Mayis_2012_Ankara_Vakiflar_Genel_Mudurlugu_Yayinlari_2012_181-190 183-184].</ref> а според Ибрахим Татарлъ – през 1445 г. (след [[Битка при Варна|Варненската битка]] и последвалата я изключително студена зима).<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 38-39.</ref>
 
Два по-късни османски надписа съобщават за подновяванеремонт на джамията по времето на [[Махмуд II]]<ref>Борисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, [http://www.academia.edu/4947547/The_vakf_institution_in_Rodopi_mountain_15-17centuries_-_Chapiter_3_-_XV-XVII_._-_III_ 165].</ref> и за направена в преддверието ѝ чешма.<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 34.</ref> Към 1970 г. сградата е основно реставрирана от Националния институт за [[Паметник на културата|паметниците на културата]]. От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.
 
Зданието е планирано във формата на буква Т, обърната с широката си част на юг. Цялата дължина на северната му фасада е заета от открито преддверие с 5 островърхи арки. Стените на [[минаре]]то имат зигзаговидна тухлена зидария. Отвътре стените са били многократно украсявани с орнаментална [[стенопис]], от която са запазениостанали само малки части. Централният кораб е квадратен, с носен от осмостенен барабан широк купол. ПоДвете по-малкитемалки странични помещения са също квадратни и засводени с кубета. Отначало те са били отоплени (запазени са следи от комини) и отделени от молитвената зала чрез вътрешни стени (съборени вероятно през XVI в.), понеже са служили като завие (приют за странстващи [[дервиш]]и).<ref>Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 187-188.</ref>
 
В двора на джамията има [[тюрбе]] (гробница), където е погребан Шахбедин паша.<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 41.</ref> Редом с тези две сгради той издигнал още хан (страноприемница), имарет (кухня за бедни), [[хамам]] (баня), [[мектеб]] и [[медресе]] (училища). През 1879-1885 г. в зданието на банята заседавало [[Източна Румелия|източнорумелийското]] [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областно събрание]]. Тя била съборена през 1928 г. и заменена с доходно здание на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] (1931). Ханът, познат под името „Панаир хан“, е разрушен към 1983 г. На негово място сега има паркинг за леки коли.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шахбединова_Имарет_джамия“.