Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
През следващите векове квакерството се разпространява и в други страни, най-вече в [[Съединените американски щати]], [[Кения]] и [[Боливия]]. Днес броят на квакерите е сравнително малък, приблизително 600 000 души.
 
В основата на вярата им е убеждението, че във всеки човек има част от Бог, тя само трябва да се изяви. Вярват, че в общуването с Божественото човек няма нужда от посредници.
Богослужебните има срещи преминават в мълчание и молитва. Споделя се с думи само най-важното. Богослужение, според квакерите, е целият живот.
Наричат Приятелите "действащите вярващи". Следват примера на Христос в "любовта на дело".
През 1656 г. Джордж Фокс се обръща към Приятелите с 42 "Съвети и въпроси". Първият от тях е "Доверете се, скъпи приятели, на пламъчетата любов и истина във вашите сърца, защото това са сигнали на Господа, чиято Светлина ни показва нашите тъмни страни и ни води към нов живот".
 
Чрез връзките си с държавни и други институции квакерите прокарват идеите си за ограничаване на насилието, конфликтите, войните. Конфликтите според тях не се решават чрез спор. Дискусията само изтощава участниците в нея. Насочвайки любовта и разбирането си към човека с друго мнение, вероятността да се стигне до една позиция е по-голяма. Толерантни са към всяка вяра и всеки избор, като смятат, че всеки човек има свой специфичен път към Духовността, който непрекъснато се развива.
 
Квакерите, представени от [[Квакерски страж на мира и обществото|„Квакерски страж на мира и обществото“]] ([[Лондон]]) и [[Американски благотворителен комитет на приятелите|„Американски благотворителен комитет на приятелите“]] ([[Вашингтон (град)|Вашингтон]]), са носители на [[Нобелова награда за мир]] за [[1947]] г.
 
Анонимен потребител