Троянски проход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
== История ==
На места в района са запазени фрагменти от [[Римски пътища|древен римски път]] (Via Trayana). Тук по времето на римския император [[Траян Август]] започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се е намирала крайпътната [[станция Ад Радицес]], южно – [[Суб Радицес]].В района на Беклемето също се е намирала билната крайпътна станция [[Монтемно]] (Монте Аемо). Основите ѝ и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет [[тракия|тракийски]] селища и укрепления в района на Троянска община, на курорта Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от [[Дунав]]ския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път, пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.
Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка на прохода Беклемето. Тя е масивна структура от бетон с височината от 35 метра. Въпреки, че проходът не е сред важните точки в [[Руско-турската освободителна война]] и още по-малко в събитията по навлизането на съветската армия в България през септември 1944 г., арката е посветена на "руските и съветски освободители" - названието ѝ е "Арка на свободата". До нея се стига по тесен и асфалтиран път, от южната страна на билото, като се минава през местността Костов полугар. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути,партизани (т.е. бунтовници от две различни епохи) и руски съветски войници.Те са били посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии, съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката. Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на [[Бели Осъм]] и [[Троян]], а на юг се разкрива гледка към [[Средна гора]], [[Родопи]]те и [[Рила]], а в другите две посоки - изток и запад - се виждат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев.
| |||