|
== История ==
[[Image:HubbleUltraDeepFieldwithScaleComparison.jpg|thumb|right|290px|Снимка на Хъбълтелескопа телескоп"Хъбъл", която показва различни видове галактики, всяка от коятокоито се състои от милиарди звезди. В долния ляв ъгъл е показана еквивалентната на снимката площ от небето.]]
Исторически погледнато, няколко космологически и космогонически теории са предлагани по отношение на наблюдението на вселенатаВселената. Първите количествени геоцентрични модели са направени от древните гърци, които предполагат, че вселенатаВселената е безкрайна и вечно съществуваща, но притежава концентрични сфери с краен размер, отговарящи на звездите, слънцетоСлънцето и планетите, които се въртят около сферичната, но неподвижна Земя. След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания се стига до [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] за строежа на Вселената на [[Николай Коперник]] за строежа на Вселената. Според него Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове научно и да обори [[геоцентрична система|геоцентричното учение]] на [[Клавдий Птолемей]], господстващо тогава и официално поддържано от църкватаЦърквата. С помощта на двете основни движения на Земята -— въртенето около оста ѝ и около Слънцето, — Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, и явлението [[прецесия]] и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето. Хелиоцентричната система е изложена в безсмъртното му произведение "[[За въртенето на небесните сфери]]" (''De revolutionibus orbitum coelestium''), над което той работи повече от 40 години. СледваСлед слънчевата система натова Нютон и откритието наоткрива [[гравитация|закона за всемирното привличане]]та., По-нататъшнотовъз развитиеоснова на астрономиятакойто водисе дообяснява откритиетостроежът на нашатаСлънчевата система и на цялата наша галактика, Млечният(Млечния път,). иПо-нататъшното развитие на астрономията води до откриването на множество други галактики. С усъвършенстването на оптичните уреди, изучаването на спектралните линии на галактиките и други астрономически обекти, науката откриваустановява съществуването на [[Червено отместване|червеното отместване]] и [[Реликтово излъчване|реликтовото излъчванелъчение]], които свидетелстват за разширението на вселенатаВселената и евентуалноевентуалното нейно начало. ТоваТези слагазнания залягат в началотоосновите на съвременната космология.
Съгласно с теорията за големияГолемия взрив, която е преобладаваща сред научната общност, разширението на Вселената започва от изключително гореща и плътна фаза, наречена [[епоха на Планк]], където цялата маса и енергия на [[наблюдаема вселена|наблюдаемата вселенаВселена]] е била концентрирана в много малко пространство. От този момент нататък вселенатаВселената се разширява, като достига до сегашното си състояние. Няколко независими експеримента потвърждават теоретичните постановки на теорията за големияГолемия взрив.
Според тях, ускорениетоВселената ще продължи дода единсе безкраенразширява етапбезкрайно. Напоследък се счита, че това разширение се ускорява благодарение на [[тъмна енергия|тъмната енергия]] и [[тъмна материя|тъмната материя]].<ref name="marshallaugerhilbertblandford">S. H. Suyu, P. J. Marshall, M. W. Auger, S. Hilbert, R. D. Blandford, L. V. E. Koopmans, C. D. Fassnacht and T. Treu. [http://www.iop.org/EJ/abstract/0004-637X/711/1/201/ Dissecting the Gravitational Lens B1608+656. II. Precision Measurements of the Hubble Constant, Spatial Curvature, and the Dark Energy Equation of State.] The Astrophysical Journal, 2010; 711 (1): 201 DOI: 10.1088/0004-637X/711/1/201</ref><ref name=ly93>{{cite web | last = Lineweaver | first = Charles | coauthors = Tamara M. Davis | year = 2005 | url = http://www.sciam.com/article.cfm?id=misconceptions-about-the-2005-03&page=5 | title = Misconceptions about the Big Bang | publisher = Scientific American | accessdate = 2008-11-06}}</ref>
Съгласно с общата теория на относителността, пространството може да се разширява със скорост по-голяма от тази на светлината, но ние можем да видим само малка част благодарение напоради ограничението, наложено от [[скорост на светлината|скоростта на светлината]]. Тъй като не можем да извършим наблюдения извън обсега на светлината (или което и да е другидруго електромагнитно излъчване), остава неясно дали размерът на вселенатаВселената е краенкрайна или безкраенбезкрайна.
== Големина, форма, възраст и структура ==
|
