Гърляно: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м кор.
Ред 10:
}}
 
'''Гърляно''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[Областобласт Кюстендил]].
 
== География ==
 
Село Гърляно се намира в [[планина|планински]] район, близо до границата с [[Република Македония]], в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в полите на планината [[Осогово]], по двата бряга на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], на 12 кмkm западно от гр. [[Кюстендил]].
 
Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали : Балиндолска, Стругарска, Биковци, Ресенска, Лажовска, Баовечка, Джопърци и Рекалийска.
 
Климат : умерен, преходно-континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици общини: Община Преколница (1883-1887), Община Гърляно (1887-1889), Община Преколница (1889-1926), Община Раненци (1926-1958), Община Жиленци (1958-1959), Община Раненци (1959-1978), Община Гюешево (1978-1983), Община Гърляно (1983-1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%FA%F0%EB%FF%ED%EE&code=18352&kind=2]
== Население ==
{| {{prettytable}}
Ред 55:
 
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и селище и от късносредновековно селище, църква и некропол свидетелстват, че районарайонът е населяван от дълбока древност.
 
Село Гърляно е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гирлани като [[тимар]] към [[нахия]] Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския [[санджак]] с 18 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано под същото име към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
 
В края на XIX век селото има 7454 декарадка землище, от които 2900 дка селска мера, 1865 дка гори, 795 дка естествени ливади, 13 дка градини, 1917 дка ниви. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото има две дъскорезници, 1 дарак, 2 тепавици.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Гърляно е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
През 1927 г. в землището на селото е построена [[ВЕЦ]] "Осогово", която е действаща и до момента. Същата година селото е електрифицирано. През 1931 г. е открито читалище, през 1946 г. - здравен дом.
 
През 1956 г. е учредено [[ТКЗС]] "Задружен труд", което от 1962 г. е в състава на [[ДЗС]] - с. Раненци, а от 1979 г. - в състава на [[АПК]] "Румена войвода" - с. Гърляно.
 
Селото е електрифицирано (1927) и водоснабдено (1967). Изградени са дъждомерна станция, поща (1967). Построени са нови селскостопански и административни сгради. Главните улици са асфалтирани.
 
През 1967 г. започва строежът на [[МОК]] "Осогово" - за добив на олово, цинк и пирит. В края на 90-те години на ХХ век предприятието е обявено в несъстоятелност, продадено и окончателно ликвидирано.
 
В селото през 2000 г. е открито предприятие за ресторантско и кухненско обзавеждане.
 
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Оброк]] "Света Троица", "Свети Петър" и "Свети Димитър". Намира се на около 1 кмkm югоизточно от кметството при Лажовска махала.
* Архитектурен паметник на загиналите за национално обединение.