|
'''Процесът срещу ЦК на БРП''' е съдебен процес срещу общо 60 членове и сътрудници на Централниянелегалния Централен комитет на [[БРП]]. Подсъдимите са обвинени по [[Закона за защита на държавата]] за участието сиим в дейността на [[бойните групи]], както и други деяния, свързани с опитите за насилствена промяна на установения държавен и обществен строй в България.
Арестувани са през пролетта на 1942 г. вследствие на предателстворазкрития от страна на праоохранителните органи. Обвиняемите са подложени на {{източник|жестоки изтезания|2014|05|05}} в Дирекция на полицията. Съдебният процес се води от Софийския военнополеви съд (България е в условията на [[символична война]]) в сградата на Телеграфо-пощенското училище в София от 6 до 23 юли 1942 г.
Процесът е показно политически, защото арестът на тези участници в съпротивата се счита за сериозен успех на полицията. Сред обвиняемите са ръководители на БКП ([[Антон Иванов]] и [[Трайчо Костов]]), най-информираните организационни работници (Никола Павлов, [[Георги Минчев (комунист)|Георги Минчев]] и [[Петър Богданов]]), ръководителят на съпротиватаЦентралната военна комисия [[Цвятко Радойнов]] с неговите технически помощници [[Атанас Романов]], [[Никола Вапцаров]] и [[Антон Попов]] (заместил Вапцаров след ареста му). <ref>{{cite book |title=Властта, историята и Вапцаров |last=Каменов |first=Йордан |authorlink= |coauthors= |year= 2004|publisher=Пространство и форма |location= |isbn=954-907-417-Х |pages=158-160 |url= |accessdate=}}</ref> Предшестван е от [[Процес на парашутистите и подводничарите|Процеса на парашутистите и подводничарите]], по който Цвятко Радойнов е също подсъдим и е разстрелян на 26 юни 1942 г.
На [[23 юли]] [[1942]] г. съдът издава 12 смъртни присъди (6 от които - задочни, тъй като не са заловени: Цола Драгойчева, Борис Копчев, Христо Михайлов, Антон Югов, Дико Диков, Аврам Стоянов), 6 доживотен затвор, 17 души получават присъди от 10 до 20 години затвор, двадесет са оправдани. Същия ден вечерта присъствените смъртни присъди са изпълнени. В стрелбището на Школата за запасни офицери са разстреляни [[Антон Иванов]], [[Антон Попов]], [[Атанас Романов]], [[Петър Богданов]], [[Никола Вапцаров]] и [[Георги Минчев (комунист)|Георги Минчев]]. По сведения на войниците от наказателния отряд, изпълнил присъдата, осъдените посрещат смъртта с песента по Ботевото стихотворение „[[Хаджи Димитър (поема)|Хаджи Димитър]]“.<ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.225</ref><ref>{{cite book |title=Властта, историята и Вапцаров |last=Каменов |first=Йордан |authorlink= |coauthors= |year= 2004|publisher=Пространство и форма |location= |isbn=954-907-417-Х |pages=183 |url= |accessdate=}}</ref>
|
