Дейвид II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 28:
Дейвид е най-големият син на крал [[Робърт I (Шотландия)|Робърт I]] и втората му съпруга — Елизабет Бургска. Роден е на [[5 март]] [[1324]] г. в [[Дънфермлин]], графство [[Файф]]. Майка му умира през [[1327]] г. Съгласно договора от Нортемптън на [[17 юли]] [[1328]] г. Дейвид е оженен за английската принцеса Жана — дъщерята на крал [[Едуард II]] и [[Изабела Френска|Изабела Вълчицата]].
Дейвид става крал на Шотландия след смъртта на баща си на [[7 юни]] [[1329]]. Коронован е заедно със съпругата си в Скоун на [[24 ноември]] същата година. Тъй като по време на възкачването си на престола Дейвид II е малолетен, първите години от управлението му властта е в ръцете на регенти. Първият регент е сър Томас Рандолф, назначен за Протектор на Шотландия с акт от 1318 г. След смъртта на Рандолф през [[1332]] г. регент става графът на Мер Доналд, който е избран от събранието на шотландските магнати на [[2 август]] [[1332]]. Десет дена след
Междувременно, след разгрома на шотландците при Дъплин, на [[24 септември]] [[1332]] г. в Скоун англичаните и шотландските му привърженици короноват за крал на шотландците Едуард Балиол — претендент за короната от рода Балиол и протеже на английския крал Едуард III. Към декември същата година Балиол е принуден да избяга от Шотландия, но на следващата година той се завръща с войските на [[Едуард II]], който нахлува в Шотландия. След попедата на
Дейвид II се завръща в Шотландия през юли [[1341]] г., след като привържениците му успяват да се наложат в страната. Завръщайки се, Дейвид II поема управлението на кралството в свои ръце. През [[1346]] г. Дейвид напада Англия, за да помогне на Франция, но е пленен от англичаните в [[Битка при Невилс Крос|битката при Невилс Крос]] на [[17 октомври]] [[1346]] г. Дейвид II е отведен в [[Англия]], където остава да живее в плен в продължение на единадесет години. Англичаните не се отнасят строго с него и започват преговори за освобождаването му. На [[3 октомври]] [[1357]] г. е подписан договорът от Бъруик, според който шотландците трябва да платят откуп от 100 хил. марки за свободата на своя крал. Договорът е ратифициран и от събранието на шотландския парламент в Скоун на 6 ноември същата година. Дейвид II се завръща отново в Шотландия, но поради бедността в кралството се оказва невъзможно да събере сумата за откупа; изплатени са само няколко вноски и за да се спаси от отговорност, Дейвид II предлага да направи Едуард III или някого от наследниците на английския крал наследник на шотландския престол. За такъв е посочен херцогът на Кларънс Лайнъл, но парламентът на Шотландия отказва да го признае за наследник на короната.
| |||