Уикипедия

Буново (Софийска област): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м влязли->влезли
Ред 1:
{{Друго значение||другото българско село|Буново (Област Кюстендил)}}
{{Селище в България
| име = Буново
| екатте = 7051
| надм-височина = 750
| пощ-код = 2074
| тел-код = 07187
| сев-ширина = 42.717
| изт-дължина = 23.933
| площ = 49,711
}}
 
'''Буново''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Мирково]], [[Софийска област]].
 
== География ==
Село Буново се намира в [[планина|планински]] район на 55 км източно от София. Разположено в [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]] обградена от [[Стара планина]] (южно от [[Етрополска Баба|връх Баба]]), [[Средна гора]] и рида [[Гълъбец (Област Софийска)|Гълъбец]], по поречието на река [[Буновчица]].
 
През селото преминава жп линията София-Бургас, а първокласния път е на 3 км на юг. По черен път може да се стигне до [[Чавдар (хижа)|хижа „Чавдар“]], връх "Баба" и от там до [[Етрополе]].
Любителите на планинския туризъм го използват като изходна точка за планински преходи и туристически екскурзии до хижите в [[Стара планина]].
 
== История ==
Селото е съществувало още преди османското нашествие. Част от населението му се е занимавало с рударство.
 
Преди [[Освобождението]] в Буново е съществувал активен [[Български революционен централен комитет|Революционен комитет]], основан от [[Васил Левски]]. Представителят на комитета Алипий Петков (Митю Пранов) е един от участниците във [[Оборищенско събрание|Великото народно събрание в Оборище]] през [[1876]] г.<ref>[[Захари Стоянов]], [[Записки по българските въстания]], [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=4914&Level=3]</ref>.
 
През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]], в края на декември 1877 г., при опит да преминат Балкана от Етрополе за Буново 860 руски и български войни от частта на генерал-майор [[Виктор Дандевил]], загиват от студ под връх Баба.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 5 души от Буново са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.</ref>
 
В енциклопедията на братя Данчови е отбелязано: През 1926 г. селото е имало 1,248 жители (том I, стр. 169).
 
През Втората световна война в планините около селото действа [[Партизанска бригада "Чавдар"]]. При една от акциите си бригадата за кратко завзема властта в Буново и изгаря общинския архив.
 
От 70-те години на XX век северно от дотогава застроената част на Буново (над железопътната линия) се обособява нова част на селото - т. нар. „вилна зона“.
 
На 9 март 1985 г. български граждани с турско самосъзнание взривяват вагон за майки с деца близо до гарата в Буново. Загиват 3 деца и 4 жени. [[Атентат]]орите са осъдени на смърт. Паметна плоча на гара (днес спирка) Буново, а от 11.09.2007 и седем метров паметник напомнят за това трагично събитие, останало в най-новата история на България като [[Атентат на гара Буново]].<ref>[http://krumblagov.com/fifty/5.php Взривът на гара Буново], ''50-те най-големи атентата в българската история'', Крум Благов</ref>
 
== Религии ==
 
Православната черква в с. Буново е построена през 1843 г. на мястото на по-стара черковна сграда. В миналото до черквата е имало [[килийно училище]].
 
== Образование ==
От началото на XX век. до 2009 г. в селото е съществувало Основно училище „Васил Левски“, изградено със средствата и доброволния труд на жителите на селото. Училището е било наследник на старото килийното училище, съществувало от началото на XIX век в близост до църквата. Към училището съществуваше интернат за социално слаби деца. В бившият училищен двор растат две гигантски [[секвоя|секвои]]. Поради липса на деца преди началото на учебната 2009/2010 г. училището бе закрито.
 
== Културни и природни забележителности ==
Line 50 ⟶ 11:
* В планините, заобикалящи селото, има няколко [[параклис]]а, най-известният от които е посветен на Св. Богородица.
* Южно от вр. Баба в землището на с. Буново се намира паметник в чест на загиналите през 1877 г. на това място 860 руски и български войници.
* През 2007 г. на ок. 3 км. южно от Буново, в непосредствена близост до прохода "Гълъбец" бе открит мемориален комплекс "Васил Левски" в памет на дейността на [[Васил Левски|Апостола]] в селото и региона.мемориале
* В южния край на селото, от където според преданието са влезли в селото първите руски войници през Руско-турската освободителна война, може да се види паметник, посветен на това събитие, изграден в началото на XX век.
* В средната част на селото се намира паметник, посветен на загиналите през войните от 1912 до 1918 г. буновчани.
* В училищния двор растат две гигантски [[секвоя|секвои]], засадени там преди повече от половин век.
* Селото има река и железопътен мост, висок ок. 30 м. (най-високият железопътен мост на Балканите), известен и с това, че от него се осъществяват [[Скачане с бънджи|бънджи скокове]].
 
<!-- == Редовни събития == -->
== Личности ==
В Буново са родени историкът [[Дойно Дойнов]] и видният български културен деятел Димитър Недев.
== Галерия ==
<gallery>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Буново_(Софийска_област)“.