Фиджи: Разлика между версии

Първите обитатели на Фиджи дошли от югоизточна [[Азия]] много преди европейските пътешественици през 17 век. Археологическите разкопки около фиджийските градове доказват, че островите са били заселени около 1000 г. пр. н. е. ВъпросаВъпросът за тихоокеанската миграция все още не е изяснен. Холандският пътешественик [[Абел Тасман]] открива Фиджи през 1643, докато търси Южния континент. През 1774 Джеймс Кук ги изследва, а през 1835 се заселват първите английски мисионери. Островите стават Британска колония през 1874, през 1966 е приета конституция, разширяваща правата на коренното население, а на 10 октомври 1970 е провъзгласена независима република Фиджи. Същата година страната е приета за членка на [[Организация на обединените нации|ООН]]. В последните години съществува напрежение между фиджийците, които са собственици на земята, и множеството индийски преселници, които я арендуват.

Фиджи е [[република]], член на Британската общност, начело с президент, назначен за 5 години от Големия съвет на вождовете (80 вождове-фиджийци). Законодателен орган – Парламент от две палати: Палата на представителите (71 депутатадепутати, избирани за 5 години), 23 места са разпределени за фиджийци, 19 за индийци, 1 за ротуманци и 3 за европейци, китайци и други; и Сенат (34 назначавани сенатори). Изпълнителната власт е правителство, начело с премиер-министър.

Фиджи се състои от 4 провинции (Централна, Източна, Северна и Западна, които са подразделени на 15 района). Всяка провинция има ''пълномощник,'' който е определен от правителството на Фиджи. Зависимата територия, остров Ротума, се дели на 8 общини и се управлява от Източната провинция.

Като цяло геоложките процеси са малко изучени. До неотдавна се приемаше, че островите Фиджи са възникнали на неголям участък от континентална кора, разположени в севроизточнитесевероизточните части на Австралийската плоча, където жлеба Витаз образува зона на субдукция, а Тихоокеанската плоча се поддпъхваподпъхва под континенталната. Съгласно по-ранните изследвания архипелагаархипелагът се е образувал преди около 50 млн. години в резултат на вулканична дейснотдейност, по време на която океански скали (офиолити) и континентални скали се смесват. Според по-съвременните изследвания островите Фиджи са се формирали преди около 48-40 млн. години на Тихоокенската плоча, на източната окрайнина на външна островнодъгова система, разположена на юг от платото Онтонг-Джава. Освен това през този етап островите са се намирали в друга част на Тихия океан. Така, съгласно Крук (англ. Crook) и Белбин (англ. Belbin), Фиджи представляват част от подводния хребет Вануату-Фиджи-Лау-Тонга, който през ранния еоцен (преди около 50 млн. години) се е предвижвалпридвижвал на изток на няколко етапа от своето първаначалнопървоначално местоположение, недалеченедалеч от съвременния хребет Норфолк. Основната движеща сила се явява процесът спрединг, по време на който подводните хребети и външните островни дъги са се движили в източна посока, а зад тях са се образували океански падини.

Субдукцията по протежение на жлеба е частично блокирана в резултат на незначителни напластявания на океанска кора (плато Онтонг-Джава) в някой райони на жлеба около Соломоновите острови и северните части на Нови Хебриди. Впоследствие процесът на субдукция е преустановен, след което отново се е активизирал, но вече в посока северно и западно, по отношение на Фиджийската дъга. В резултат на напреженията, възникнали при движението на Австралийската и Тихоокеанската плочи една към друга, в района на съвременните острови Фиджи се образува Фиджийската разломна зона на север и зоната на разлома Хънтър на юг. По същото време процесът на спрединг води до образуването на Севернофиджийската падина и падината Лау. От тогаваОттогава в района на архипелага отсъства вулкаснскавулканска активност, която сега се проявява в района на островите Тонга и Нови Хебриди. Независимо от това геоложките процеси в района на островите Фиджи продължават. Активен процес на образуване на нова океанска кора има в източна посока в падината Лау и западно в Севернофиджийската падина.

Сред островите Фиджи преобладават големи острови с горска растителност, които имат преимуществено вулкански произход (например Вити Леву и Вануа Леву), многочислени неголеми вулкански острови, атоли и показващи се над водата рифове. Геоложкият строеж на островите от архипелага е сложен. Само остров Ясава и южната част на остров Вити-Леву са с еоценска възраст и са изградени от вулкано-седиментни, метаморфни и плутонични скали. Централната западна и югоизточната част на остъровостров Вити Леву са изградени от плиоценски андезити, а северната част – от плейстоценски базалти и андезити. Остров Вануа-Леву е изграден от относително мадимлади плиоценски скали, Кандаву – от късно плиоценски андезити, Тавеуни – от плоейстоценскиплейстоценски базалти.

Като правило за вулканските острови е характерен разчленен релеф и наличието на високи планини и пресечени хребети с вулкански произход. Така хълмистите местности, склоновете на които са повече от 18° заемат 67 % от повърхността на Вити Леву, 72 % на Вануа Леву, 49 % на Тавеуни и 78 % на Кандаву. Най-голямата планина – Томаниви, е разположена на остров Вити Леву, и достига височина до 1324 м. Като цяло на островите Фиджи има над 30 връхавърха с височина над 1000 м.

Само една малка незначителна част от островите, които влизат в съсатвасъства на Фиджи, се отнасят към истинските атоли. Такива са Вайланг Лала и Нгелеву. По-широко разпространени са т.нар. повдигнати атоли, при които отсъстват лагуни. Такива са островите Фуланга, Онгеа и Камбара.

Според данните на Бюрото по статистика на Фиджи, през 2005 година на минната промишленост се пада 1 % от БВП, при това голяма част от доходите в този острасълотрасъл са от добива на злато и сребро. През 2005 година общата стойност на добитото злато и сребро се оценява на $39.3 млн. Това представлява 7,8 % от износа на страната. Като цяло находищата на злато на Фиджи имат важна роля в местната икономика. Както е известно, първото разсипно злато на архипелага е открито от британеца Чарлз Хенри в река Навуа на остров Вити-Леву. Но истинската златна треска в района започва през 20 век, когато са откреитиоткрити разсипните находища на злато по река Насиви в района Ватукоула (първите следи от скъпоценния минерал са открити още през 1872 година). Първото голямо находище, признато за икономически изгодно за разработване, е открито във Ватукоула едва през 1932 година от шотландеца Уилям БотвикБотуик (англ. William Bothwick). Златната треска, продължила до 1936 година, предизвикала голям приток на чуждестранни инвестиции в икономиката на Фиджи, а чуждестранните компании (преди всичко австралийската група Emperor) с времето получили пълен контрол над находищата на злато на архипелага (добив в района на Ватукоула на Фиджи се води до 1946 година, а също и в района на планината Каси на остров Вануа-Леву). През 1956 година находищата минават напълно под контрола на компанията Emperor Mines Limited (EML). Понастоящем на Фиджи злато се добива само оп подземен начин в района на Ватукоула. До 2006 година рудникът е собственост на компанията Emperor Mines Limited (EML). През целия този период от 1936 до 2006 година са добити около 7 млн. унции скъпоценен метал. През 2006 година компанията взема решение да закрие мината. През 2007 година находището е купено от австралийската компания Westech Gold Pty Ltd, която от своя страна британската компания River Diamonds Plc, в последствиевпоследствие преименувана на Vatukoula Gold Mines Plc. През април 2008 година добивът на злато в находището е възобновен.

Фиджи, със своите гори, минерали и рибни ресурси е една от по-развитите страни въвв [[Тихи океан|Тихия океан]]. ЗахарнияЗахарният износ и бързо развиващияразвиващият се [[туризъм]] са едни от отраслите, които ще се развиват през следващите години. Бързо развитие бележат още шивашката, дървопреработвателната и хранително-вкусовата промишленост. Тепърва започва разработката и добивадобивът на нефт, мед, злато и манган. Главни селскостопански култури са кокосова палма, захарна тръстика, банани, какао, ананаси, ориз, батати, маниокаиманиока и други. Силно развитие бележат животновъдстовтоживотновъдството и риболовариболовът. Дължина на шосейните пътища 5 500 км, от тях 2 000 асфалтирани, жп линии – 597 км теснолинейки в захарните плантации. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 16:30:54.

Най-популярният спорт във Фиджи е [[ръгби]]то. Националният отбор е много силен, имайки предвид населението на страната. Смесването на различните раси и култури е уникално по рода си, затова друг харесван спорт е футболът.