Петер Рюмкорф: Разлика между версии

Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от [[песимизъм|песимистични]] настроения. Неговите често [[пародия|пародийни]] стихове са събрани в първата му самостоятелна книга ''"Земни удоволствия в g"'' (1959). От 1961 г. поетът е член на Съюза на немските писатели. През 1962 г. публикува книгата си ''"Фокуси. 50 стихотворения наред с ръководство за противодействие"'', която намира широк отзвук сред читателите. В 1963 г. Рюмкорф става член на Свободната академия на изкуствата в [[Хамбург]], а от 1972 г. е член на [[ПЕН-клуб|ПЕН-центъра]] на [[Германия|ФРГ]]. През 1969 г. Петер Рюмкорф е гост-лектор по модерна [[немска литература]] в университета на [[Остин]], [[Тексас]]. Следващата му стихосбирка е ''"Феникс — напред!"'' (1977). В 1977 г. става член на Немската академия за език и литература в [[Дармщат]], а в 1987 г. - на Берлинската академия на изкуствата. През 1979 г. излиза поетическата му книга ''"Срок на годност до края на 1999"''. Своя читателска публика намират и стихосбирките му ''"Освен любовта нищо друго"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/p_riumkorf/osven.htm Стихотворението "Освен любовта нищо друго" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1986) и ''"Когато — но тогава"'' (1999).

 

Петер Рюмкорф е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата за есеистика ''"[[Йохан Хайнрих Мерк]]"'' (1986), литературните награди ''"[[Ерих Кестнер]]"'' (1979), ''"Рудолф Александер Шрьодер"'' на град [[Бремен]] (1980) и ''"[[Арно Шмид]]"'' (1986), литературната награда на Министерството на културата на [[Германска демократична република|ГДР]] ''"[[Хайнрих Хайне]]"'' (1988), престижната награда ''"[[Георг Бюхнер]]"'' (1993) и наградата ''"Николас Борн"'' (2003).