Ернст Яндъл: Разлика между версии

В последното десетилетие от живота си Яндл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си ''"Идилии"'' (1989) и ''"Станци"'' (1992). До късната си стихосбирка ''"Петер и кравата"'' (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите ''"Поетически творби"'' в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен ''"Из действителния живот"'' (1999).

 

[[Картинка:Zentralfriedhof,Jandl,Ernst.jpg|thumb|200px|<small>Гробът на Яндл във Виена</small>]]

Ернст Яндл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата [[Фридерике Майрьокер]], си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време. Удостоен е с множество литературни отличия, между които наградата ''"[[Георг Тракл]]"'' на провинция [[Залцбург]] (1974), ''"Австрийската почетна награда за литература"'' (1978), наградата ''"Антон Вилдганс"'' (1982), ''"Голямата австрийска държавна награда за литература"'' (1984), престижната награда ''"[[Георг Бюхнер]]"'' (1984), наградите ''"[[Петер Хухел]]"'' (1990), ''"[[Хайнрих фон Клайст]]"'' (1993) и ''"[[Фридрих Хьолдерлин]]"'' на град [[Бад Хомбург]] (1995).