Волфганг Хилдесхаймер: Разлика между версии

Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с [[гротеска|гротескни]] [[сатира|сатирични]] разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа — сборника ''"Безмилостни легенди"'' (1952). Публикува романа ''"Раят на фалшивите птици"'' (1953) и сборниците с разкази ''"Отнасям сова в Атина"'' (1956) и ''"Напразни записки"'' (1963). Насочва се към [[драма]]та и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на ''"[[театър на абсурда|театъра на абсурда]]"''. Голям интерес предизвиква романът му ''"Тинсет"'' (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът ''"Мазанте"'' (1973) и романизираната биография ''"Моцарт"'' (1977).

 

За творчеството си Волфганг Хилдесхаймер е отличен с наградата ''"Рудолф Александер Шрьодер"'' на град [[Бремен]] (1966), престижната литературна награда ''"[[Георг Бюхнер]]"'' (1966) и ''"Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"'' (1982).