Дейвид II: Разлика между версии

| династия = [[Брюс]]

| баща = [[Робърт I (Шотландия)|Робърт I]]

| герб =

}}'''Дейвид II Брюс''' ([[Шотландски келтски език|на съвременен шотландки келтски:]] ''Dàibhidh Bruis'') е крал на Шотландия от [[1329]] г. до [[1371]] г.

 

 

Дейвид става крал на Шотландия след смъртта на баща си на [[7 юни]] [[1329]]. Коронован е заедно със съпругата си в Скоун на [[24 ноември]] същата година. Тъй като по време на възкачването си на престола Дейвид II е малолетен, първите години от управлението му властта е в ръцете на регенти. Първият регент е сър Томас Рандолф, назначен за Протектор на Шотландия с акт от 1318 г. След смъртта на Рандолф през [[1332]] г. регент става графът на Мер Доналд, който е избран от събранието на шотландските магнати на [[2 август]] [[1332]]. Десет дена след избирането си граф Доналд умира в [[Битка при Дъплин Муур|битката при Дъплин Муур]], в която предвожда кралските войски срещу привържениците на рода Балиол. След смъртта на графа регентският пост е зает от сър Андрю Марей, съпруг на сестрата на крал Робърт I. Той обаче е пленен от англичаните при Роксбург през април [[1333]] г., след което мястото му е заето от сър Арчибалд Дъглас.

Дейвид II се завръща в Шотландия през юли [[1341]] г., след като привържениците му успяват да се наложат в страната. Завръщайки се, Дейвид II поема управлението на кралството в свои ръце. През [[1346]] г. Дейвид напада Англия, за да помогне на Франция, но е пленен от англичаните в [[Битка при Невилс Крос|битката при Невилс Крос]] на [[17 октомври]] [[1346]] г. Дейвид II е отведен в [[Англия]], където остава да живее в плен в продължение на единадесет години. Англичаните не се отнасят строго с него и започват преговори за освобождаването му. На [[3 октомври]] [[1357]] г. е подписан договорът от Бъруик, според който шотландците трябва да платят откуп от 100 хил. марки за свободата на своя крал. Договорът е ратифициран и от събранието на шотландския парламент в Скоун на 6 ноември същата година. Дейвид II се завръща отново в Шотландия, но поради бедността в кралството се оказва невъзможно да събере сумата за откупа; изплатени са само няколко вноски и за да се спаси от отговорност, Дейвид II предлага да направи Едуард III или някого от наследниците на английския крал наследник на шотландския престол. За такъв е посочен херцогът на Кларънс Лайнъл, но парламентът на Шотландия отказва да го признае за наследник на короната.

 

 

 

[[Категория:Монарси на Шотландия]]