Михайлово (област Стара Загора): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bibkata97 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Редакция чрез мобилно устройство
дребни
Ред 13:
 
== География ==
 
Село в област (окръг) Стара Загора, община Стара Загора. Разположено в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, на 25 км югозападно от гр. Стара Загора. Селото се намира на надморска височина 150 м и обхваща площ от около 1250 дка с наклон на изток. В ниската част, по посока север-юг протича пресъхваща на места река, наричана Азмака.
 
Line 19 ⟶ 18:
 
== История ==
 
Първите безспорно установени заселници в землището на селото са били траките. От тях са останали няколко могили в околностите, които са и единствените исторически следи наблизо. Намерени са част от колесница и ризница, които се съхраняват в Старозагорския исторически музей. За жалост, българите днес довършват делото на всички диви варвари, минали оттук през вековете и разрушили останките от всякаква древна история по тези земи. Така например, в най-високата западна част на селото, от четири могили едната се е слегнала силно вследствие разораване с трактори, а в друга през 1959 г. е вкопано цяло водохранилище. Друга могила, наречена Голямата могила поради това, че заема най-високата точка в околността, също е напълно унищожена и вероятно след време ще изчезне съвсем вследствие на многократно разкопаване, разораване и опожаряване.
 
Първите писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г., където се споменава под името Айнаджик. Счита се, че е едно от първите възникнали в по-ново време села в района. Училището в Михайлово е открито през 1836 годинаг., а през 1843 г. се построява църква, обслужвана от местен свещеник - поп Драган. Счита се, че на 27 декември 1869 г. е основан таен революционен комитет с членове: Жельо Тодоров - председател, Кольо Тотев - касиер, Петко Велчев, Господин Станчев, Таньо поп Драганов, Жельо Петков Велчев, Ганьо Желев, Иван поп Желев и Жельо Иванов. Васил Левски е посещавал селото два пъти. До 1900 г. селото носи името Гьокпала ("синя дреха").
 
През 1877 г., по време на Освободителната рускоРуско-турскатурската война, при настъплението на Сюлейман паша, населението бяга масово от изстъпленията на турците в северна посока към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово. Катастрофалното събитие е запомнено като “Бозгунът”. При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанския мир, хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.
 
През 80-те години на ХХ век дългогодишният учител и директор на училището Петър Велчев Нанчев за първи път събира материали и написва история на селото. Книгата е с обем 300 машинописни страници, но все още не е отпечатана в пълния ѝ обем. Съдържа богата фактология с дати, имена и събития от последните 150 години свързани с хора, местности, пълен свод на родовете в селото, описание на местни обичаи, особеностите на диалекта, текстове на народни песни и др. Стилът е непосредствен, с характеристики от местния говор. Силно съкратено издание под заглавието “Летописна книга на село Михайлово, Старозагорско” излиза в ограничен тираж през 1999 г. в Стара Загора.
 
== Обществени институции ==
В селото има поща, кметство, читалище и баня, която вече не функционира, но е преостановенапреустроена в мини маркет.
 
Сграда за основното училище е построена през 1892 г., а през 1925 - и сграда за прогимназия. Училището е закрито през 80-те години на ХХ в. поради липса на ученици.
Училището е закрито през 80-те години на ХХ в. поради липса на ученици.
 
== Културни и природни забележителности ==
Сегашното си име селото е получило от наименованието на единствената черква “Св. Архангел Михаил”, построена през 1885 г. Първоначалната ѝ постройка датирала от 1843 г.
 
== Редовни събития ==
== Редовни събития ==В селото всяка година има традиция да отпразнува трети март с невероятни възстанови от освобождението на българияБългария. И на всеки тодоров дентодоровден има конни състезания с големи награди, но най вече се празнува на осми ноември празникът на селото Св. архангел Михаил. СелотоВ селото има основан клуб с цел завръщане на младите хора пов селатанего и да направи селото по-добро за живеене.
 
== Личности ==
Line 49 ⟶ 48:
 
== Други ==
 
Населението понастоящем е силно застаряващо и се състои от около 500 души. Част от работещите жители отиват с влак на работа в Стара Загора и се връщат в същия ден, благодарение на железопътната гара, открита през 1902 г., която заема възлово положение на пресечната точка на линиите Бургас-София и Русе-Подкова.
 
От месец октомври в селото има интернет с постоянен достъп,благодарение на инициативността на широко скроените и мислещи за селото жители.Жителите вече са около 250 души.
В селото има Интернет с постоянен достъп. Жителите вече са около 250 души.
Бившата баня е преустроена в хранителен магазин,който е снабден със съвременна техника позволяваща бързо и коректно обслужване на клиентите.
 
== Външни препратки ==