Разлика между версии на „Скарабеи“

3103 байта изтрити ,  преди 6 години
редакция без резюме
(интервал)
{{авторски права}}
{{Taxobox
| image = Oxysternon-conspicillatum male.jpg
| image_caption = Скарабей от вида''Oxysternon conspicillatum''
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| phylum = Arthropoda
| phylum-bg = [[Членестоноги]]
| subphylum = Hexapoda
| subphylum-bg = [[Шестокраки]]
| classis = Insecta
| classis-bg = [[Насекоми]]
| subclassis = Pterygota
| subclassis-bg = [[Крилати насекоми]]
| ordo = Coleoptera
| ordo-bg = [[Твърдокрили]]
| subordo = Polyphaga
| subordo-bg = [[Всеядни (подразред)|Всеядни]]
| infraordo = Scarabaeiformia
| infraordo-bg = [[Скарабеовидни]]
| familia = Scarabaeidae
| familia-bg = [[Листороги бръмбари]]
| subfamilia = Scarabaeinae
| subfamilia-bg = [[Торни бръмбари]]
| genus = '''Scarabaeus'''
| genus-bg = '''Скарабеи'''
| rank = Scarabaeus
| rank_authority = [[Linnaeus]], 1758
}}
 
* Скарабеј
'''Скарабеите''' (''Scarabaeus'') са род едри [[насекоми]], включващи се в подсемейството на [[торни бръмбари|торните бръмбари]]. Срещат се и на територията на [[България]]. [[Свещен скарабей|Свещеният скарабей]] (''Scarabaeus sacer''), принадлежащ към същия род, е един от символите на [[Древен Египет]].
* Скарабеј, балегар или света буба је најпознатија староегипатска амајлија. Симбол је сунца, душе, ускрснућа и плодности. Инсект балегар котрља лопту насталу од комада балеге узбрдо исто као што се веровало да бог Кепри (бог излазећег сунца) котрља сунце преко неба. Свакога дана сунце залази, да би сутрадан поново изашло. Тако је скарабеј постао египатски симбол поновног рађања. Египћани су правили амајлије са симболом скарабеја да би свом носиоцу пружили моћ „вечног обнављања живота”. Такође су мумије испод својих завоја имале скарабеј постављен у нивоу груди са циљем да се покојнику обезбеди поновно рађање на оном свету
 
.
Към скарабеите принадлежи и най-големият бръмбар в света — бръмбарът [[Голиат (бръмбар)|Голиат]], достигащ дължина до 10 cm.
 
Този бръмбар е едно от най – интересните наши насекоми. Освен в Южна Европа той се среща още в Северна Африка и Средна Азия. В България е разпространен в някои по – топли места, и то в равнините – например по Южното черноморие и в Кресненския пролом. Скарабеят зимува у нас, заровен в почвата, и изпълзява от нея обикновено през април. Той е активен през деня, най -вече при топло и слънчево време. Като възрастно насекомо и като ларва той се храни с тора на бозайници. Храната си този бръмбар открива с помощта на острото си обоняние. Той отдалеч долавя миризмата на пресния говежди, конски, овчи или камилски тор. С помощта на предната част на главата си и първата двойка крака скарабеите отделят от откритите пресни екскременти малки частици, от които оформят топки.Когато настъпи времето да снасят яйца, женските скарабеи изготвят самостоятелно топки от тор. Те пак ги търкалят на известно разстояние, след което ги заравят в почвата. При това топката добива крушовидна форма. После женския скарабей снася в по – тясната ѝ част едно яйце. С това се изчерпва неговата инстинктивна грижа за поколението. Излюпената ларва започва да се храни с тора, без да поврежда стените на своето убежище. Храната ѝ стига до края на нейното развитие и тя какавидира в “крушата”. След около месец от какавидата се получава възрастен бръмбар.
 
{{животни-мъниче}}
[[Категория:Листороги бръмбари]]
Анонимен потребител