Плисковско-преславска култура: Разлика между версии

[[Картинка:Old Basilica in Pliska 4.JPG|right|thumb|250px|[[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в [[Плиска]], [[реконструкция]]]]

 

 

Наименованието произлиза от имената на столиците [[Плиска]] и [[Преслав]], където са запазени най-много нейни паметници. Такива са открити още край [[Мадара]], [[Шумен]], гр. [[Нови пазар]], с. [[Хан Крум (село)|Хан Крум]] (Чаталар) и др., както и на територията на съвременна [[Румъния]]. Румънските археолози предпочитат да наричат Плисковско-Преславската култура, „''Култура Дриду''“<ref>{{ru икона}} [http://dacoromania.org/index.php?nma=catalog&fla=stat&cat_id=4&page=1&nums=74 „История на българите: изкривявания и фалшификации“, Димитър Овчаров, сборник, ч. 1, София, „ТанНакРа“, стр. 170-200]</ref>. Част от тях подлагат на съмнение [[прабългари|прабългарския]] и&#768; произход, поне що се отнася до находките в Румъния. В рускоезичната литература е наложено наименованието „''Балкано-дунавска култура''“, с което се обозначават паметниците на културата на Първото българско царство, открити в Южна [[Бесарабия]] — части от днешна [[Украйна]] и [[Молдова]]<ref>Чеботаренко, Г. Ф. Материалы к археологической карте памятников VIII-Х вв. южной части Пруто-Днестровского междуречья//Далекое прошлое Молдавии, Кишинев, 1969, с. 224-230 </ref>.