Аполо 12: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Wstrwald (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 28:
|картинка = Apollo 12 crew.jpg
|описание = Конрад, Гордън и Бийн
|пр_мисия = [[Картинка:Apollo11logoApollo 11 insignia.jpgpng|32px]] [[Аполо 11]]
|сл_мисия = [[Картинка: Apollo 13-insignia.png|32px]] [[Аполо 13]]
}}
 
'''Аполо 12''' ([[английски език|английски]]: ''Apollo 12'') е шестата пилотирана мисия по [[Аполо|Програма Аполо]] на [[НАСА]] и втората, която каца на [[Луна]]та.
 
[[Астронавт]]ите [[Чарлс Конрад]] и [[Алън Бийн]] се спускат на повърхността, докато [[Ричард Гордън]] остава в командния модул на орбита около Луната. Компютрите приземяват лунния модул в "Океана на бурите" (Oceanus Procellarum) на [[19 ноември]] [[1969]], близо до апарата [[Surveyor 3]], който e кацнал на Луната през април 1967 г. [[Чарлс Конрад]] и [[Алън Бийн]] стават третия и четвъртия човек, стъпили на Луната.
Ред 89:
За командния модул астронавтите избират позивна «Янки Клипър», за лунния модул — «Интрепид» — имена на кораби от американския военноморски флот. (Всички членове от екипажа са офицери от ВМС на САЩ).
 
Емблемата на полета е клипър на фона на Луната. Четвъртата звезда в емблемата на полета била добавена в памет на загиналия в авиокатастрофа астронавт [[Клифтън Уилямс]], чието място в екипажа за полета на Аполо 12 е заел [[Алън Бийн]].
 
Масата на кораба е 43,9 т.
Ред 117:
[[Image:Apollo12Visor.jpg|thumb|230px|Алън Бийн на Луната сниман от [[Чарлс Конрад]]]]
[[Image:Apollo AS12-47-6897.jpg|thumb|230px|Чарлс Конрад с американският флаг до ''Интрепид'']]
[[Image:Surveyor_3Surveyor 3-Apollo_12Apollo 12.jpg|thumb|230px|Алън Бийн до ''Surveyor 3'']]
[[Image:A12-plaque.jpg|thumb|230px|Снимка на плочата прикрепена към ''Аполо 12'']]
В Центъра за управление при старта сред почетните гости присъства президентът Никсън. На космодрума и в прилежащия район стартът е наблюдаван от около 300 хиляди души.
 
Въпреки неблагоприятните метеорологични условия (дъжд, ниска гръмотевична облачност) е решено стартът да не се отлага, доколкото при следващата възможна дата за нов старт няма да е възможно кацането в района на апарата «Сървейър-3».
 
Корабът «Аполо-12» стартира на 14 ноември 1969 год в 16 часа 22 минути GMT на 670 мсек. след разчетеното време.
Ред 159:
Бийн се спуска на повърхността на Луната половин час след Конрад и пренася камерата за цветна телевизия за да я закрепи на статива. При това камерата излиза от строя (работи преди това около половин час). Всички опити да бъде поправена камерата завършват с неуспех. Един от астронавтите даже леко я удря с чук, което предизвиква поява върху екрана на цветни ивици, но след това изображението отново изчезва.
 
Специалисти на Земята предполагат, че е пострадал светочувствителният слой на телевизионната тръба в резултат на това, че камерата в продължение на 10-15 секунди била случайно обърната към Слънцето или към корпуса на лунния модул, отразяващ слънчевите лъчи. Опитите да се оправи камерата продължават и по време на второто излизане на астронавтите на повърхността на Луната, но без успех. Камерата била върната на Земята за анализ на причините за тая неизправност (затова астронавтите впоследствие се принуждават да оставят на Луната около шест килограма лунен грунт, събран по време на първото излизане).
 
Бийн и Конрад разполагат на лунната повърхност научна апаратура и събират допълнителен комплект образци лунен грунт, Бийн подхвърля пластмасовия капак на един от уредите, който по неговите думи се издига на височина сто метра.
Ред 190:
Конрад и Бийн почистват с прахосмукачка скафандрите и предметите. След два часа преминават в командния модул.
 
След час командният модул и лунният модул са разстиковани. С помощта на спомагателните двигатели командният модул е отведен на безопасно разстояние.
 
След това по команда от Земята е включен на спирачен режим двигателят на степента за излитане на лунния модул и както е предвидено тя пада на Луната. Ударът е регистриран от уредите оставени на повърхността от астронавтите.