Авит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
| описание=западноримски император
| изображение за личността=[[Image:Tremissis Avitus-RIC 2402.jpg|250px]]
| описание на изображението=Монетно изображение на имп. Авит
| управление=[[10 юли]] [[455]] - [[17 октомври]] [[456]]
| пълно име=Авит
Ред 16:
| потомство=[[Папианила (съпруга на Сидоний Аполинарий)|Папианила]] <br>[[Агрикола (vir inlustris)]] <br>[[Екдиций Авит]]
}}
'''Авит''' (лат. ''Marcus Maecilius Flavius Eparchius Avitus'') е [[римски император]] на [[Западна римска империя|Западната римска империя]], управлявал от [[10 юли]] [[455]] до [[17 октомври]] [[456]] г.
▲'''Авит''' (лат. ''Marcus Maecilius Flavius Eparchius Avitus'') е [[римски император]] на [[Западна римска империя|Западната римска империя]], управлявал от [[10 юли]] [[455]] до [[17 октомври]] [[456]] г.
По произход е гало-римски благородник от [[Клермон-Феран|Арверн]] (или Оверн), [[Галия]]. Командва гало-римските легиони по времето на [[Аеций]] и участва в успешни кампании срещу [[вестготи]]те. Заемал е длъжностите на преториански префект и [[magister militum]] на Галия.
Line 25 ⟶ 24:
При възкачването си Авит заварил изпразнена хазна, в Рим населението било силно пострадало от вандалското разграбване и от върлуващия глад. Авит позволил на своите поддръжници - вестготите - да разширят властта си в Испания и поверил ключовите държавни постове на гало-римски аристократи, с което предизвикал негодуванието и опозицията на италийските сенатори. Той не срещнал одобрение и от страна на източния римски император. През март 456 г. вандалите отново дебаркират в Италия и ограбват [[Капуа]]. Те нападат също така островите [[Сицилия]] и [[Корсика]], но там са отблъснати.
В Рим и [[Италия]] новият император бил крайно непопулярен, а когато свалил бронза от обществените сгради в столицата за да плати на готските наемници, в града настанали масови вълнения. Германският военачалник на римска служба [[Рицимер]] се възползвал от недоволството срещу императора и насочил армията си срещу него. Скоро Рицимер бил подкрепен от военачалника [[Майориан]], а Сената обявил Авит за свален от трона. През октомври 456 г. Авит е победен близо до [[Пиаченца|Плаценция]] и бива принуден да се откаже от императорската власт.
След детронирането му, бившият император приема епископски сан, но на следващата година умира, може би отровен по заповед на Рицимер, или екзекутиран, вероятно за да бъде предотвратен опита за бягството му в Галия. Според други източници е бил удушен или уморен от глад по нареждане на следващия император Майориан, който го заподозрял в заговор.
| |||